Карлсон от покрива отново лети
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карлсон от покрива отново лети». Краткое содержание книги:
Госпожица Рог свали ръце от лицето си, вгледа се в Карлсон и изсумтя:
— Красив, много умен и прилично дебел мъж! Много си им притрябвал. Телевизията е пълна с такива като теб.
Тя гледаше Карлсон сърдиш и недоверчиво… този малък дебелан сигурно беше обикновено момче, макар че приличаше на дребен чичко. Тя попита Дребосъчето:
— Що за птица е този всъщност?
И Дребосъчето отговори с чистата истина:
— Той е моето другарче за игра.
— Така си и помислих — каза госпожица Рог.
Сетне отново заплака. Дребосъчето остана смаян. Майка му и баща му през цялото време си въобразяваха, че стига някой да зърне Карлсон, ще се вдигне страшна врява и всички ще се надпреварват, за да го покажат по телевизията. А единственият човек, който действително го видя, избухна в плач и смяташе, че Карлсон не струва и пукната пара, щом не е призрак. Това, че имаше перка и можеше да лети, не направи никакво впечатление на госпожица Рог. Точно тогава Карлсон подхвръкна нагоре, за да свали призрачната си одежда от полилея, но госпожица Рог само го изгледа още по-сърдито и рече:
— Дават на децата какви ли не перки и щуротии! Скоро сигурно ще започнат да летят и до Луната, още преди да са тръгнали на училище!
Както си седеше, тя постепенно се озлобяваше все повече, защото започваше да се досеща кой бе задигнал кифличките, кой бе мучал през прозореца и кой бе написал „призрачния“ надпис на стената в кухнята. Как може да се дават на деца разни апарати, та да могат да летят и да вземат на подбив старите хора по такъв безобразен начин! Всичките призрачни видения, които бе разказала в писмото си до Шведското радио и телевизия, бяха чисто и просто момчешки поразии и тя не можеше повече да понася този малък, дебел нехранимайко.
— Я си върви в къщи, ти там… как ти беше името?
— Карлсон.
— Зная това — процеди злобно госпожица Рог, — но сигурно си имаш и малко име?
— Малкото ми име е Карлсон и презимето ми е пак Карлсон — отвърна Карлсон.
— Не ме дразни, че ще се ядосам, а пък вече съм ядосана — сопна се госпожица Рог. — Малкото име е онова, с което наричат човека. Не знаеш ли това? Как те нарича татко ти, когато те вика?
— Безобразник — отвърна Карлсон самодоволно.
Госпожица Рог кимна в знак на съгласие:
— Добре го е измислил татко ти!
И Карлсон бе на същото мнение.
— Да, да, когато бях малък, наистина бях страшен безобразник! Но това беше много отдавна, а сега нали съм си най-добричкият в целия свят!
Но госпожица Рог вече не го слушаше. Тя мълчеше, потънала в мисли, и очевидно започваше да се поуспокоява.
— Да, да-а — проточи тя накрая, — знам поне един човек, който ще се зарадва от цялата тази история!
— Кой? — попита Дребосъчето.
— Фрида — отвърна горчиво госпожица Рог. После изчезна с въздишка в кухнята, за да забърше водата и да прибере легена.
Карлсон и Дребосъчето се зарадваха, че останаха сами.
— Каква олелия вдигат хората за дреболии — обади се Карлсон и сви рамене. — Какво пък толкова й направих!
— Нищо — каза Дребосъчето. — освен дето малко я гнервира. Но сега вече ще бъдем добри.
Карлсон се съгласи.
— Разбира се, че ще бъдем добри! Аз винаги съм най-добричкият в целия свят. Но искам да ми е весело, инак няма да играя!
Дребосъчето се замисли и се опита да изнамери нещо весело за Карлсон. Но не стана нужда, защото Карлсон си го намери сам. Той се втурна в гардероба на Дребосъчето.
— Чакай, зърнах тук нещо интересно, докато още се правех на призрак.
Той излезе с малък капан за мишки в ръка. Дребосъчето го беше намерил, когато бе на село при баба си, и го донесе в града.
— Защото много ми се иска да хвана някое мишле, да си го опитомя и да ми бъде мое — обясни Дребосъчето на майка си. Но майка му каза, че в градските жилища за щастие нямало мишки, поне не у тях. Дребосъчето разказа това на Карлсон, но той рече:
— Може пък да се появи някоя мишка, дето никой не я знае. Едно малко мишле за чудо и приказ, което се е промъкнало тук, само за да се зарадва майка ти.
Той обясни на Дребосъчето колко хубаво би било, ако успеят да хванат това мишле за чудо и приказ. Тогава Карлсон би могъл да го вземе горе в своята къщичка на покрива и ако то си роди малки, той постепенно ще направи истинска мишеферма.
— И тогава ще поместя във вестника следното обявление — продължи Карлсон: — „Ако имате нужда от мишки, обадете се веднага на мишефермата на Карлсон!“
— Да, и тогава ще има мишки и в градските жилища — въодушеви се Дребосъчето. Той показа на Карлсон как се наглася капанът.
— Но вътре трябва да се сложи парченце сирене или сланина, разбира се, инак няма да се хване никаква мишка.