Карлсон от покрива отново лети
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карлсон от покрива отново лети». Краткое содержание книги:
Оттам Призрачето излетя и забръмча около тях.
— Помощ! — изкрещя госпожица Рог. — Помощ!
— За какво? — обади се призракът. — Да мъкна мебели ли? Аз да не съм хамалин.
На тези си думи самият призрак се смя продължително и глухо. Но не и госпожица Рог. Тя се спусна към вратата и започна така да разблъсква барикадата, та столовете полетяха на всички страни. Скоро барикадата бе съборена и госпожица Рог се втурна със силни писъци във вестибюла.
Призракът я последва. Дребосъчето също. Последен се носеше Бимбо и лаеше като луд. Беше познал призрака по миризмата и сметна всичко за весела игра. Призракът явно бе на същото мнение.
— Хой, хой! — крещеше той и се стрелкаше край ушите на госпожица Рог. Но от време на време я оставяше да понабере преднина, та да стане по-интересно. Така се понесоха те из цялото жилище: напред госпожица Рог, а Призрачето подире й — влязат в кухнята и излязат от кухнята, влязат в хола и излязат от хола, влязат в стаята на Дребосъчето и излязат от стаята на Дребосъчето — все отново и отново.
Госпожица Рог през цялото време пищеше и врещеше, та накрая дори призракът сметна за необходимо да се опита да я успокои:
— Хайде, хайде, какво си се разкрещяла! Тъкмо когато ни е толкова весело!
Но и това не помогна. Госпожица Рог продължаваше да реве с цяло гърло и отново хукна към кухнята. Там на пода още стоеше легенът с вода, в който тя си бе киснала краката. Призракът я следваше по петите.
— Хой, хой! — извика той право в ухото й и госпожица Рог се сгромоляса с трясък върху легена. Тя изрева като параходна сирена, а призракът се обади:
— Ш-ш-шт! Ще умориш от страх и мен, и съседите. Ако не се държиш прилично, скоро ще довтаса полицията.
Целият под бе плувнал във вода, а в средата лежеше госпожица Рог. Но тя се привдигна невероятно бързо и се изпари от кухнята, а мократа й пола я шляпаше по краката.
Призракът не можа да се стърпи и направи няколко хубави скока в легена, където все още имаше малко вода.
— Чудесно пръска по стените — поясни той на Дребосъчето. — А кой ли не обича да се спъва в легени, пълни с вода, и за какво е вдигнала тази олелия?
Призракът подскочи още веднъж в легена и след това искаше отново да подгони госпожица Рог. Нея обаче я нямаше. Но по паркета във вестибюла имаше следи от мокрите й крака.
— Препускащ носорог — рече призракът. — Ето пресни следи. А накъде водят, скоро ще видим. Защото, ха познай кой е най-умното куче следотърсач в целия свят.
Следите водеха към банята. Госпожица Рог се бе заключила вътре и отдалеч се чуваше нейният тържествуващ смях.
Призрачето задумка по вратата:
— Отвори, ти казвам!
Наново от банята се разнесе дързък смях.
— Отвори… иначе няма да играя! — извика призракът.
Госпожица Рог се смълча, но не отвори вратата. Тогава призракът се обърна към Дребосъчето, който стоеше край него задъхан от дългото бягане.
— Я ти й кажи! Няма да е весело, ако прави така!
Дребосъчето предпазливо почука на вратата.
— Аз съм — рече той. — Колко време смятате да останете в банята, госпожице Рог?
— Цяла нощ, бъди сигурен! — отговори госпожица Рог. — Тъкмо си постилам във ваната с всички пешкири.
Тогава призракът се обади:
— Правете каквото си искате! Само разваляте всичко и изобщо не можем да се позабавляваме! Но ха познай, кой В такъв случай ще отиде да се появи на Фрида?
Дълго време в банята цареше пълно мълчание. Изглежда, че госпожица Рог размишляваше върху страшната закана, която й бе отправена. Но накрая тя изхленчи умолително, с тънък жалостив глас:
— Хайде, недей, моля ти се! Не… Не бива!
— Тогава излез оттам — заяви призракът. — Инак отивам право на улица „Фрей“. И после Фрида ще ни цъфне отново в телевизионния буркан — това е ясно като бял ден.
Чуха как госпожица Рог въздъхна няколко пъти. Сетне се провикна:
— Дребосъче, я си сложи ухото на ключалката, искам да ти пошушна нещо!
Дребосъчето изпълни молбата й. Той залепи ухо на ключалката и госпожица Рог му пошепна:
— Аз мислех, че не се боя от призраци, разбираш ли, но се оказа, че ме е страх. Не можеш ли ти, като си толкова храбър, да помолиш онова ужасно създание да изчезне и да дойде друг път, когато вече ще съм посвикнала с него? Но в това време да не ходи, у Фрида — това трябва непременно да обещае.
— Ще видя какво мога да направя — каза Дребосъчето и се обърна, за да преговаря с призрака. Но там вече нямаше никакъв призрак.
— Няма го! — изкрещя Дребосъчето. — Изглежда си е отишъл в къщи. Хайде, може да излезете!
Но госпожица Рог не посмя да излезе, докато Дребосъчето не беше претършувал цялата къща, за да провери дали наистина няма никакъв призрак.