Дивергенти

Очите на Ал се разширяват, той се свлича до Уил, потупвайки бузата му с длан. Всички в залата утихват, очаквайки реакцията на Уил. В продължение на няколко секунди той не помръдва, просто лежи на пода с ръка, подгъната под тялото си. После примигва, очевидно замаян.

- Вдигни го! - нарежда Ерик. Наблюдава с алчни очи тялото на Уил, сякаш пред него има блюдо, а не е ял от седмици. Извивката на устните му е жестока.

Фор се обръща към черната дъска и огражда името на Ал. Победа.

- Следващи - Моли и Кристина! - провиква се Ерик.

Ал обвива ръцете на Уил около врата си и го извлича извън очертанията на ринга.

Кристина разкършва пръсти и кокалчетата й пукат. Бих й пожелала късмет, но не знам каква полза ще има от това. Тя не е слабачка, но е много по-крехка от Моли. Дано поне омразата й даде сили.

В другия край на залата Фор прихваща Уил през кръста и го извежда. Ал се застоява за кратко край вратата, наблюдавайки ги как се отдалечават.

Отсъствието на Фор ме изнервя. Да ни остави в ръцете на Ерик, е все едно да наеме бавачка, която точи ножове, за да минава по-бързо времето.

Кристина прибира няколко кичура зад ушите си. Косата й е подравнена по линията на челюстта, черна и прихваната със сребърни шноли. Отново изпуква с кокалчета-та на ръцете си. Изглежда притеснена. И нишо чудно - кой не би се притеснил, наблюдавайки как Уил се свлича като парцалена кукла.

Ако схватките между Безстрашните приключват едва когато единият противник не може да стои на крака, не знам аз докъде ще стигна в първата степен на инициацията. Дали ще съм като Ал, застанала над тялото на човек, когото едва не съм умъртвила, или ще бъда на мястото на Уил, свита на жалка купчинка върху пода? Егоизъм ли е да жадувам победа, или пък е храброст? Избърсвам изпотените си длани в панталоните.

Заставам нащрек, когато Кристина изритва Моли в ребрата. Моли започва да се бори за глътка въздух и стиска зъби, сякаш всеки момент ще зарьмжи. Кичур остра черна коса пада през лицето й, но тя не я отмята.

Ал стои до мен, но аз съм твърде погълната от новата схватка, за да го погледна или да го поздравя с победата, както вероятно очаква. Не съм много сигурна.

Моли се хили нагло срещу Кристина и неочаквано, без каквото и да било предупреждение се хвърля напред, протегнала ръце към кръста й. Блъска я силно, поваля я на земята и я притиска към пода. Кристина се съпротивлява, но Моли е тежка и не помръдва.

Моли замахва, но Кристина отмята глава и избягва удара; Моли обаче замахва отново, пак и пак, докато юмрукът й не уцелва челюстта на Кристина, носа, устата й. Инстинктивно грабвам ръката на Ал и я стискам с всичка сила. Просто имам нужда от нещо, за което да се заловя. От лицето на Кристина руква кръв и се събира в локва под бузата й. За първи път в живота си се моля някой да загуби съзнание.