Дивергенти
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Эксмо
- ISBN: 978-5-699-70531-3
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Дивергенти». Краткое содержание книги:
По време на изключително съревнователната инициация, която последва, Беатрис се преименува на Трис и се мъчи да определи кои наистина са нейните приятели. Както и къде точно в живота, който сама си е избрала, да постави романтичното увлечение с понякога очарователно, друг път вбесяващо момче. Но Трис има една тайна, която пази от всички, защото е предупредена, че разкриването й е равнозначно на смърт. Свидетел на нарастващия конфликт, който заплашва да разцепи привидно перфектното общество, в което живее, Трис научава, че тайната й може да й помогне да спаси тези, които обича... или да я унищожи.
Възелът в стомаха ми се отпуска. Отдъхвам си.
- Това не е на добре - казва Кристина и ме смушква. Лакътят й улучва мускул, който боли - тази сутрин те са повече от мускулите, които не ме болят, - и аз изкривявам лице.
-Оу!
- Извинявай - казва. - Но погледни само - аз съм срещу Танка.
На закуска двете с Кристина седяхме една до друга. Тази сутрин тя ме прикриваше, докато се преобличах в спалното помещение. Никога преди не съм имала приятелка като нея. Сюзън беше по-близка с Кеилъб, отколкото с мен, а Робърт просто вървеше по петите на Сюзън.
Мисля, че досега не съм имала приятел, и това е. Няма как да имаш истински приятели, когато никой не желае да приеме помощта ти и отказва да говори за себе си. Тук обаче това няма как да се случи. Аз вече научих много повече за Кристина, отколкото някога съм знаела за Сюзън, а са минали едва два дни.
- Танка ли? - Откривам името на Кристина върху черната дъска. Срещу него е написано „Моли".
- Точно така, малко по-женственото копие на Питър - отговаря тя и кимва по посока на групичката в срещуположния край на залата. Моли е висока колкото Кристина, но с това се изчерпва приликата между тях. Моли има широки рамене, бронзова кожа и нос като луковица.
- Тия тримата - Кристина посочва един по един Питър , Дрю и Моли - фактически са неразделни още от раждането си. Направо не ги дишам.
На ринга Уил и Ал стоят един срещу друг. Вдигат рьце, за да предпазят лицата си, както ни е учил Фор, и започват да подскачат в кръг около противника. Ал е половин стъпка по-висок от Уил и двойно по-широкоплещест. Докато го наблюдавам, си давам сметка, че дори чертите на лицето му са необикновено едри - голям нос, голяма уста, големи очи. Тая схватка явно няма да продължи дълго.
Поглеждам към Питър и неговите приятели. Дрю е най-ниският от тримата, но тялото му е като скала и е винаги изгърбен. Косата му е оранжевочервена, с цвета на стар морков.
- Какво не им е читаво на тия? - питам.
- Питър си е чиста проба злодей. Още като бяхме деца, той често се сбиваше с някой от друга каста, а когато възрастните идваха да ги разтърват, започваше да реве и да клевети другото дете, че го е нападнало. Разбира се, всички му вярваха, защото е Прям и никога не лъже. Ха-ха.
Кристина сбърчва нос и добавя:
- Дрю му е лика-прилика. Много се съмнявам, че главата му може да роди някоя мисъл самостоятелно. Колкото до Моли, тя е от хората, които подпалват мравки с лупа, само за да ги гледа как умират.
На ринга Ал удря силно Уил в челюстта. Изкривявам лице. От другата страна на залата Ерик се хили нагло към
Ал и си играе с едната халка на веждата си.
Уил отстъпва назад, притиска с една ръка лицето си и блокира следващия удар на Ал с другата. Ако съдя по неговата гримаса, да блокираш противниковия удар, е също толкова болезнено, колкото и да го понесеш. Ал е тромав, но силен.
Питър, Дрю и Моли гледат крадешком към нас, после събират глави и започват нещо да си шепнат.
- Знаят, че говорим за тях, обзалагам се - казвам.
- Е, и? На тях вече им е известно, че ги мразя.
- Така ли? И откъде?
Кристина престорено им се усмихва и им помахва с ръка. Свеждам очи, бузите ми пламват. Не е редно да се клюкарства. Да клюкарстваш е недостойно.
Уил увива крак около единия от краката на Ал, дръпва назад и просва Ал на пода. Ал се надига бавно.
- Аз им го казах - отговаря тя през стиснати зъби, до-като продължава да се усмихва. Зъбите й са равни в основата си и разкривени надолу. Тя ме поглежда. - Като Прями, ние се стараем да бъдем напълно открити и честни относно чувствата си. Много хора са ми казвали, че не ме харесват. Но не по-малко са го премълчавали. На кого му пука!
- Не е редно... да нараняваме другите - казвам.
- Предпочитам да си мисля, че им помагам, като ги мразя - отговаря тя. - Просто им напомням, че не са божи дар за човечеството.
Думите й ме разсмиват, после се съсредоточавам върху случващото се на ринга. Уил и Ал стоят един срещу друг няколко секунди, доста по-разколебани, отколкото бяха в началото. Уил отмята коса от очите си. Двамата ие-дат към Фор, сякаш очакват да обяви края на схватката, но той стои неподвижно със скръстени ръце. На няколко крачки от него Ерик поглежда часовника си.
След като Ал и Уил продължават да се въртят в кръг, Ерик повишава глас:
- Да не си мислите, че сте на забава? Или да прекъснем, за да подремнете? Бийте се!
- Но... - Ал се изправя, отпуска ръце край тялото и казва: - Отчитат ли се някакви точки? Кога ще завърши схватката?
- Ще приключи, когато един от вас вече не е в състояние да продължи - отговаря Ерик.
- Според правилата на Безстрашните - обажда се Фор - някой от двамата също така може и да отстъпи.