Окото на тигъра
- Автор: Смит Уилбур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ленко Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на тигъра». Краткое содержание книги:
Той обикновено пътува от ноември до февруари, често прекарвайки месец на ски в Швейцария, или се отдава на риболов в Австралия и Нова Зеландия. През лятната си почивка посещава места с толкова различна природа, каквито са Аляска и дивите райони на Африка. Към хората и първичния живот на родния си континент проявява постоянен интерес, силно отразен в романите му.
Женен е за Даниел, на която е посветил последните си деветнадесет книги.
Той започна да пищи, надавайки висок мъчителен вой, защото стоманата бе проникнала дълбоко в тялото му. Напънах още по-силно с ръка, опитвайки се да забия острието в сърцето или белите му дробове, но куката се отчупи от дървения прът. Гътри се претърколи по посока на пистолета. Протегна се отчаяно да го сграбчи, а аз пуснах пръта и се пресегнах също така обезумяло към въжето, за да го задържа.
Някога бях гледал в един нощен клуб в хамбургския район Санкт Паули битката на две жени, борещи се в басейн с черна кал — и сега Гътри и аз правехме същото, само че вместо в кал ние се биехме в локви от собствената си кръв. Залитахме и се търкаляхме по палубата, безмилостно събаряни от люлеещата се по вълните яхта.
Гътри най-после бе започнал да губи сили, свил здравата си ръка върху забитата в тялото му огромна кука, а при последвалия тласък на вълните успях да хвърля на шията му въжената примка и да се запъна здраво с единия си крак в долната част на палубната пейка. После напънах с последните остатъци от силата и волята си.
И изведнъж Гътри изпусна шумно дъх, езикът му увисна навън и тялото му се отпусна, краката му се изпънаха втвърдено, а главата му заподскача напред и назад, следвайки тласъците на „Танцуващата“.
Усетих безкрайно изтощение. Ръката ми сама се разтвори и изпусна въжето. Легнах по гръб и затворих очи. Мракът се спусна над мен като покров.
Когато дойдох в съзнание, усещах лицето си така, сякаш е било залято с киселина, устните ми бяха се надули, а жаждата ми бушуваше като горски пожар. В продължение на шест часа бях лежал с изложено на тропическото слънце лице и бях изгорял жестоко.
Извърнах се бавно на хълбок и изстенах немощно от непоносимата болка в гърдите. Полежах още малко в пълен покой, докато болката утихне, а после се заех да разгледам раната.
Куршумът бе преминал косо през бицепса на лявата ми мишница, без да засяга костта, и бе излязъл през триглавия мускул, оставяйки голяма дупка с разкъсани краища. А после веднага бе се забил странично в гръдния ми кош.
Пъшкайки сподавено от болка, открих и опипах с пръст раната. Тя бе зейнала над едно от ребрата. Напипах оголената с груби краища пукната кост, а там, където бе ударил и бе се сплескал куршумът, в набитата плът бяха останали отломки от олово и дребни костици. Минал бе и през големия гръбен мускул и излязъл под лопатката, оставяйки дупка с размери на малка чашка за кафе.
Отпуснах се на палубата, пъшкайки и опитвайки се да превъзмогна спазмите от гадене и виенето на свят. Докато опипвах раната, тя бе започнала да кърви отново, но поне ми стана ясно, че куршумът не е проникнал в гръдната кухина. Все още имах някакъв шанс да оцелея.
Докато си почивах, огледах с помътнелия си поглед на какво приличам. Косата и дрехите ми бяха се втвърдили от засъхналата кръв, с която беше оплескана и цялата палуба — на спечени черни петна или на лъскави съсиреци.
Гътри лежеше по гръб с все още забитата в тялото му кука и увитото около шията му въже. Газовете в корема му вече бяха заработили, придавайки му подпухналия вид на бременните.
Надигнах се на колене и започнах да пълзя. Входът на каютата бе почти закрит от тялото на Матерсън, което куршумите бяха обезобразили, така сякаш е бил разкъсан от свиреп хищник.
Пропълзях през група и щом видях хладилния шкаф зад бара, установих, че скимтя на висок глас.
Пръхтейки и давейки се от нетърпение, изпих три кутии кока-кола, разливайки върху гърдите си от ледената течност, а след всяка глътка стенех от болка и поемах дълбоко дъх. После отново легнах да си почина. Затворих очи и просто ми се прииска да спя до безкрай.
„Но къде, по дяволите, съм аз?“ Въпросът ме стресна и ме накара да се осъзная. „Танцуващата“ се носеше без посока край някакъв злокобен бряг, осеян с рифове и плитчини.
Изправих се с мъка на крака и се добрах до оплесканата в кръв палуба.
Някъде в далечината се стелеше дълбоката пурпурна синева на Мозамбик, а над нея — кристалночистият хоризонт, на чийто фон се носеха огромни тумбести облаци, издигащи се към високото синьо небе. Отливът и вятърът ни бяха изтласкали далеч на изток, а в ширналото се наоколо открито море нямаше нищо опасно.
Краката ми се подвиха и кой знае колко време съм прекарал в сън. Когато се събудих, главата ми беше се избистрила, но раната ми беше се спекла жестоко. Всяко движение беше мъчително. Влачейки се по колене и подпирайки се с едната ръка, успях да се добера до банята, където имаше аптечка. Разкъсах ризата си и залях откритите рани с неразреден разтвор от акрифлавин. После ги бинтовах грубо и прикрепих превръзките с лейкопласт, доколкото можах, но усилието бе прекалено голямо за мен.