Беднякът милионер
- Автор: Сваруп Викас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беднякът милионер». Краткое содержание книги:
Салим казва, че нощем сънува кошмари. Чува шума от тълпата. Писъците на майка му отекват в ушите му. Потръпва, когато си представя как брат му се гърчи в пламъците. Започнал да мрази всички индуисти. Пита ме как се казвам. „Мохамад“, отвръщам аз.
С времето двамата със Салим ставаме много добри приятели. Имаме много общи неща. И двамата сме сираци, без надежда да бъдем „настанени“. И двамата обичаме да играем на топчета. И двамата обичаме да гледаме филми. Аз използвам влиянието си, за да му дадат легло до моето, когато се върнем в спалното.
Късно една вечер Салим е повикан в стаята на Гупта. Гупта е вдовец и живее сам. Салим се притеснява.
— Защо ме вика? — пита ме той.
— Не знам — отговарям, — никога не съм ходил в стаята му. Но днес ще разберем.
И така, Салим отива в стаята на Гупта, а аз го следвам на пръсти.
Гупта седи в стаята си, облечен в смачкани панталони. Салим чука на вратата.
— Влез… влез, Салим — казва той, сдъвквайки част от звуците. Държи чаша със златиста течност в ръка. Гаврътва я и изплаква устата си. Очите му приличат на големи копчета. Аз надничам измежду двете завеси в коридора. Той погалва Салим по лицето, прекарвайки пръсти по острия му нос и тънките устни. После рязко заповядва:
— Свали си панталоните.
Салим е объркан от тази молба.
— Прави, каквото ти казвам, копеле, или здравата ще те нашамаря! — изръмжава Гупта.
Салим се подчинява. Смъква колебливо шортите си. Аз извръщам очи.
Гупта приближава Салим отзад, а златните му верижки подрънкват. „Хубаво“, промърморва той. Виждам как развързва панталона си и го събува. Виждам косматия му гръб. Салим още не е разбрал какво се случва, но пелената се вдига от моя мозък. Изведнъж с кристална яснота осъзнавам какво се е случило онази нощ в стаята на отец Джон. И какво бе последвало на другия ден.
Надавам пронизителен вик, който разсича тишината на нощта като меч. Той събужда момчетата, спящи спокойно в спалните си, събужда готвача, хъркащ в кухнята, събужда директора в неговата спалня, събужда даже бездомните кучета, които бясно се разлайват.
Гупта не знае какво го е сполетяло. Бързо навлича панталоните си и се опитва да прогони Салим. Но готвачът, директорът и пазачите вече са на път към стаята му. Тази нощ откриват мръсната му тайна (макар да не предприемат нищо по въпроса). Но Гупта също открива, че съм се крил зад завесите. Оттогава се превръща в мой смъртен враг. Салим е потресен, но невредим. Отдавна се е отказал от омразата си към индуистите. Но страхът му от сексуално насилие остава за цял живот.
Красив пролетен ден е. И изглежда още по-красив, защото сме се измъкнали от стените на Дома за малолетни. От една международна неправителствена организация ни водят на еднодневна екскурзия. Пътуваме с климатизиран автобус из Цял Делхи. Обядваме в зоологическата градина и разглеждаме животните. За първи път виждаме хипопотам, кенгуру, жираф и гигантски ленивец. Виждаме пеликани, фламинго и птицечовка. После ни водят в Кутуб Минар, най-високата сграда в Индия. Смеейки се и смушквайки се, ние се изкачваме по стълбите и надничаме от балкона на първия етаж. Мъжете и жените на земята ни изглеждат като мравки. Крещим и слушаме ехото. Накрая отиваме на Индия гейт27 да гледаме голям карнавал. Дават ни по десет рупии, които да изхарчим за атракциони по свой избор. Аз искам да се повозя на гигантското колело, но Салим ме дърпа за ръкава и ме води към една будка. На нея има надпис, който гласи: „Пандит28 Рамашанкар Шастри, световноизвестен хиромант29. Само 10 рупии за гледане“. Пред будката стои старец, облечен в дхотикурта30. Има бели мустаци, яркочервен тилак31 на челото си и дебели лещи. От тила му стърчи черна чоти32.
— Искам да си покажа ръката — казва Салим, — само десет рупии.
— Не бъди глупав — разубеждавам го аз, — тези гадатели са мошеници. Няма откъде да знаят бъдещето ти. А и в моя случай няма бъдеще, което да си заслужава да узная.
— Все пак искам да му покажа ръката си. — Салим е непреклонен.
— Хубаво — предавам се аз. — Ти върви, но аз няма да си похарча десетте рупии за тази дивотия.
27
Военен мемориал в Делхи, построен в памет на индийските войници, загинали през Първата световна война и войните с Афганистан. — Бел.прев.
28
Почетно звание на брамин, също така за високообразован в класическата индийска литература. — Бел.ред.
29
Гадател по линиите на ръцете. — Бел.ред.
30
Традиционно мъжко облекло, състоящо се от пола и риза. — Бел.прев.
31
Червена точка, която се поставя начелото, символизираща светлината, щастието и успеха. — Бел.прев.
32
Характерна опашка от коса на тила. — Бел.прев.