Беднякът милионер
- Автор: Сваруп Викас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беднякът милионер». Краткое содержание книги:
По филмите показват как злодеят пада от върха на небостъргач и все едно лети във въздуха; размята крака и ръце и крещи: „Аааааааа!“. В реалния живот не става така. Шантарам пада като камък. Няма размятащи се ръце и крака. Удря се ничком в земята и остава да лежи с разперени крайници.
Едва когато виждам безжизненото тяло на Шантарам на земята, осъзнавам какво съм направил. И си представям последиците от деянието си.
Следователите идват с един джип с мигащи червени светлини и хубаво очертават тялото с тебешир. Правят снимки и казват: „Тялото е паднало тук“. После вдигат очи и виждат мен на първия етаж. Инспекторът ме посочва: „А това е момчето, което го е бутнало. Арестувайте го!“. Отвеждат ме в затвора, където ме събличат и бият. После отивам в съда, където един съдия със строго изражение на лицето и черна роба седи под вентилатора на тавана. На стената зад него е окачен избледнял, прашен надпис със златни букви, гласящ: „Сатямева джаяте“ (Истината винаги тържествува). Съдията ми хвърля един поглед и обявява присъдата си:
— Рам Мохамад Томас, намирам ви за виновен в предумишленото убийство на господин Шантарам. По силата на член 302 от Индийския наказателен кодекс ви осъждам на смърт чрез обесване.
— Не! — изкрещявам аз и се опитвам да избягам, но краката и ръцете ми са оковани в белезници. Връзват ми очите и ме водят към килията за екзекуции. Надяват примката на шията ми и натискат лоста. Изпищявам от болка, когато краката ми се вдигат във въздуха и ми спира въздухът. Отварям очи и откривам, че съм в рая. Раят обаче прилича досущ на чаула и аз поглеждам надолу; виждам тялото на Шантарам, проснато на земята. Около него се събират хора. Някой се обажда: „Извикайте полиция!“.
Не се бавя и миг повече. Втурвам се надолу по стълбите и се затичвам. Минавам през портата, покрай будката за мляко и многоетажната сграда. Тичам към близката гара и вземам експреса за терминала „Виктория“. Претърсвам всички перони за един конкретен влак. Най-после го откривам и скачам вътре, точно когато потегля.
Напуснах Мумбай, напуснах Гудия, напуснах Салим и се отправих към единствения друг град, който познавам. Делхи.
През целия ми разказ Смита не отронва нито дума. Виждам, че е дълбоко развълнувана. Забелязвам мъничка сълза в крайчето на окото й. Може би и тя, като жена, чувства страданието на Гудия.
Вземам дистанционното.
— Да видим въпрос номер три — казвам аз и натискам копчето.
Прем Кумар се завърта на стола си и се обръща към мен.
— Господин Томас, вие вече отговорихте правилно на два въпроса и спечелихте две хиляди рупии. Нека сега видим дали ще отговорите на въпрос номер три за пет хиляди рупии. Готов ли сте?
— Готов съм — потвърждавам аз.
— Добре. Въпрос номер три. От областта на…
Точно тогава централният прожектор угасва и оставя двама ни с Прем Кумар в тъмнина.
— Опа! Хюстън, имаме проблем! — казва Прем Кумар и публиката избухва в смях. Аз не схващам шегата.
— Какво казахте? — питам аз.
— О, това е знаменита реплика от филма „Аполо 13“. Сигурен съм, че не гледате филми на английски. Хората използват тези думи, когато неочаквано се появи сериозен проблем, а точно това стана сега. Шоуто не може да продължи, докато не оправим прожектора.
Докато техниците проверяват кабелите на прожектора, Прем Кумар се заслушва в гласа от слушалките си. После се навежда към мен и прошепва в ухото ми:
— Е, юнако, идва краят на златната ти серия. Следващият въпрос е много труден, особено за един келнер. Много бих искал да ти помогна да спечелиш повече, но продуцентът току-що ми съобщи, че иска да преминем на следващия състезател, който е професор по математика. Съжалявам — лош късмет! — Той отпива от лимонадата си и премлясва с устни.
Прожекторът е готов. Знакът в студиото светва в надпис „Аплодисменти“.
Когато ръкопляскането утихва, Прем Кумар ме поглежда.
— Господин Томас, вие вече отговорихте правилно на два въпроса и спечелихте две хиляди рупии. Нека сега видим дали ще отговорите на въпрос номер три за пет хиляди рупии. Готов ли сте?
— Готов съм.
— Добре. Следващият ни въпрос е от света на астрономията. Кажете ми, господин Томас, знаете ли колко планети има в Слънчевата система?