Криптата на флорентинеца
- Автор: Колдуел Йън, Томасън Дъстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Криптата на флорентинеца». Краткое содержание книги:
Вторият запис, направен три дни по-късно, бил по-загадъчен, но и силно напомнял за писмото, което открихме аз и баща ми. По това време Генуезеца вече твърдо вярвал, че Колона е луд. Римлянинът не разрешил на хората си да разтоварят кораба през деня под предлог, че товарът може да се пренесе безопасно само по здрач. Както забелязал Генуезеца, много от дървените сандъци били толкова леки, че нямало да затруднят дори жена или старец. Очевидно не съдържали подправки или метал. Постепенно старецът почнал да подозира, че спътниците на Колона — архитектът и двама монаси, също от Флоренция — са организатори или съучастници на някакъв зловещ заговор. Когато един слух сякаш потвърдил опасенията му, той трескаво го записал:
„Казват, че Антонио и крадецът не са първите жертви на този човек, че по каприз на Колона са убити и още двама души. Не знам кои са и още не съм чул да споменават имената им, но не се съмнявам, че пак е свързано с онзи негов товар. Узнали са за съдържанието и той се е боял да не го издадат. Вече съм убеден: страхът движи този човек. Хората му може и да мълчат, но очите го издават.“
Според баща ми Къри не обърнал особено внимание на този текст. Много повече държал на предишния и вярвал, че в него се споменава за създаването на „Хипнеротомахия“. Ако е вярно, то текстът, открит от крадеца между вещите на Колона и за който Генуезеца не си направил труда да спомене по-подробно, може да е бил ранен вариант на ръкописа.
Но Тафт, който по онова време вече изследвал „Хипнеротомахия“ от свой собствен ъгъл, събирайки огромни каталози от текстови справки, тъй че всяка дума на Колона да бъде проследена до първоизточника си, не придавал ни най-малко значение на записките, видени от стария началник на генуезкото пристанище. Подобна смехотворна история, заявил той, никога не ще хвърли светлина върху дълбоката тайна на тази книга. И незабавно произнесъл над откритието същата сурова присъда, както и над всяка друга книга по темата: става единствено за подпалки.
Тъй се започнала онази битка, онази борба за влияние, породила взаимната омраза между баща ми и Винсънт Тафт, която щеше да продължи, докато единият от двамата напусна живота. Усещайки, че няма какво да губи, Тафт злобно осмял работата на баща ми в опит да привлече Къри на своя страна. Баща ми, чувствайки, че Къри се колебае под натиска на Тафт, отвърнал по същия начин. За един месец бил съсипан трудът от предишните десет. Общият напредък на тримата се разпаднал на отделни владения, тъй като нито Тафт, нито баща ми желаели да имат нещо общо с приноса на противника.
През цялото това време Къри се вкопчвал в дневника на Генуезеца. Недоумявал как неговите приятели са позволили на дребните дрязги да изместят погледа им от висшата цел. На младини той притежавал същото достойнство, което по-късно щял да открие и оцени у Пол — страст към истината и категорично отхвърляне на всичко излишно. Мисля, че от тримата Къри е бил най-силно увлечен по книгата на Колона; че той най-страстно желаел да я разгадае. Може би защото все още били университетски служители, баща ми и Тафт виждали в „Хипнеротомахия“ нещо академично. Те знаели, че един учен може да посвети целия си живот на една книга и това усмирявало нетърпението им. Само търговецът на картини Ричард Къри поддържал своето бясно темпо. Навярно още тогава е предчувствал бъдещето си. Животът му сред книгите бил мимолетен.
Не едно, а две събития довели до краха. Първото станало, когато баща ми се върнал в Кълъмбъс, за да си поизбистри главата. Три дни преди да потегли обратно за Ню Йорк, той се натъкнал — в буквалния смисъл на думата — на една своя състудентка от Щатския университет на Охайо. Заедно с няколко приятелки тя обикаляла местните книжарници да събира дарения за благотворителна разпродажба и пред вратата на дядовия магазин пътищата им се кръстосали още преди да го осъзнаят. Сред взрив от книги и страници майка ми и баща ми паднали на тротоара, а съдбата използвала случая, за да ги събере веднъж завинаги.
Когато се върнал в Манхатън, баща ми бил безвъзвратно загубен, дълбоко потресен от срещата с онази дългокоса, синеока девойка, която го наричала Тигър и обичала да говори за Блейк. Още преди да я срещне, той знаел, че му е дошло до гуша от Тафт. Знаел също така, че Ричард Къри е поел по свой собствен път, белязан от дневника на Генуезеца. Сега усетил зова на родния дом. Баща му боледувал, жената на неговия живот го привличала неудържимо и баща ми останал в Манхатън само колкото да си събере багажа и да се сбогува. Идвал краят на неговите години на Източното крайбрежие, започнали тъй многообещаващо в Принстън с Ричард Къри.