Последният подарък

На младини, малко след като тръгнах по широкия свят, за да го покоря, срещнах възрастен мъж, когото днес бихме нарекли бездомник. По онова време имаше много скитници, които пътуваха из цялата страна и работеха каквото намерят, колкото да преживяват ден за ден. Беше по време на Депресията и някои от тези така наречени скитници бяха добре образовани и ерудирани хора.

Двамата с Джош пътувахме заедно почти година. Тогава ми изглеждаше много възрастен, но тъй като бях юноша, може само да ми се е струвало. Джош е един от малкото хора, които съм срещал, за които с ръка на сърцето мога да кажа: „Той никога не е имал лош ден.“ А дори и да е имал, отвън не му личеше. Докато пътувахме, често се оказвахме прогизнали до кости, премръзнали или гладни. Но Джош никога не си го изкарваше на хората, които срещахме. Той винаги имаше какво добро да им каже. Когато реших да се установя в Тексас и да търся там своето богатство, пътищата ни се разделиха. За него просто не беше вариант да се установява някъде. На раздяла го попитах как успява винаги да е в добро настроение. Той ми каза, че един от големите уроци, които неговата майка му е завещала, бил този за Златния списък.

Джош ми обясни, че всяка сутрин, преди да стане от леглото — или на каквото е спал през нощта — си представя златна плоча, на която са написани десет неща в живота му, за които е особено благодарен. Каза ми, че майка му правела това всеки ден от живота си и че откакто споделила с него за Златния списък, той също не е пропускал ден без него.

Е, горд съм да заявя, че откакто Джош ми разказа за това преди повече от шестдесет години, аз също не съм пропускал и един ден. Понякога съм благодарен за най-обикновени неща, но има дни, в които усещам дълбока благодарност за живота си и всичко, което ме заобикаля.