Защото го заслужавам

— Така ли? — Зеке май нямаше никаква представа за какво говори Ванеса. Погледна надолу по улицата, удари силно топката и им махна с ръка. — Доскоро.

— Доскоро — извика Дан, наблюдавайки го как дриблира с топката до края на улицата.

— Е, каква е голямата новина? — попита Ванеса, когато тръгнаха на запад по 78-ма улица.

Студеният вятър разнасяше облаците в сивкавото небе. Зад ъгъла, през голите клони на дърветата в Сентръл Парк, Дан забеляза Хъдсън.

— Ами — започна той загадъчно, — тази сутрин великата литературна агентка Ръста Клайн ми се обади и ми остави едно крейзи съобщение. Счита, че съм новият Кийтс и че трябва да се възползвам от момента сега, когато хората са ме забелязали.

— Уау. Дори аз съм чувала за нея! — отвърна Ванеса впечатлена. — Какво точно означава това?

Дан издиша кълбо дим.

— Според мене иска да ме представлява.

Ванеса спря на едно място. И без това не знаеше накъде отиват.

— Но ти си написал само една поема. Какво ще прави тя? Не искам да те разочаровам Дан, но трябва да внимаваш с тези хора. Сигурно иска да се възползва от теб.

Дан също спря. Повдигна яката на черното си вълнено военноморско палто и отново я смъкна. Защо Ванеса беше такава песимистка? Всичко това бе напълно неочаквано, но и ужасно готино. А и само защото има агент, не означаваше, че ще почне да продава и да пише евтини рекламни клишета — ако това беше, което я притесняваше.

— Не знам. Може да ми помогне с кариерата. Мога да напиша книга и тя да ми помогне да я публикувам.

Ванеса подуха в ръцете си и разтърка студените си замръзнали уши.

— Може ли да отидем у вас? Умирам от студ. А и трябва да работим над филма.

Дан изхвърли цигарата на земята.

— Ами, всъщност мислех да се върна и да прегледам бележките си. Да намеря връзка между поемите. Нещо, с което да ги свържа в книга.

Ванеса мислеше да предложи услугите си на читател, но Дан не изглеждаше да има нужда от помощта й.

— Окей — каза тя студено. — Обади се, ако имаш нужда от нещо.

Дан вдигна отново яката си и запали още една цигара, наслаждавайки се на новия си имидж.

— Чакай малко. Исках да те питам нещо. Ръсти Клайн ме покани на онова събиране, наречено „Повече от голи“. Шоуто „Повече от голи“. Така го нарече. Имаш ли представа дали това е състав?

Повече от голи беше модната тенденция срещу модата, за която Руби, по-голямата сестра на Ванеса харчеше всичките си пари. По-голяма част от дрехите им изглеждаха като стари дрипи от магазини за втора употреба, стъпкани от уличните миялни машини, което беше напълно умишлено. Много комерсиална мода в стил „по дяволите тенденциите“.

— В петък започва седмицата на модата — обясни Ванеса. — Изглежда те е поканила на дефилето „Повече от голи“. Чувала съм за него от Руби — луда е по дрехите им и го следи по „Метро“-канала. Не ми е ясно защо Ръсти Клайн е решила, че ще искаш да идеш. Какво разбираш от дрехи? Ще бъде пълно с позьори и търсачи на най-доброто — всичко тривиално на модната сцена.