Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Нахълтаха през централната порта в двора, претъпкан с войници.
— Къде е той, Зарет? — попита Игър в движение.
— Почти най-горе в югозападния ъгъл, доколкото го долавят гадателите. Те не могат… да познаят по-точно.
— Знам! — озъби се Игър.
Спря насред двора да се посъветва с офицерите си.
От цитаделата изскочи същата млада жена, която беше при войника, когато Мейгрейт се предаде.
— Какво ще ни кажеш, Долода? — провикна се Игър. — Заловиха ли Мендарк?
Тя се закова на място и за малко не се оплете в дългата си черна роба. Поклони се и заобиколи предводителката на уелмите Вартила, застанала вдясно от Игър. Мейгрейт също се боеше от нея след пленничеството си във Физ Горго.
— Разбихме вратата на кабинета му, но го нямаше вътре. Все пак е излязъл скоро оттам.
Вартила изръмжа заплашително и Долода отскочи.
— Не вярвам, че е успял да избяга — заяви Игър. — Иди да видиш какво става при всеки отряд и се върни да ми съобщиш.
Долода изглеждаше притеснена, но се върна припряно в цитаделата. Скоро Игър и Мейгрейт я последваха. Други вестоносци дотичваха с тропот по централния коридор. Подминаха двама уелми, които налагаха пленени войници с чепатите си тояги.
— Стига! — кросна им Игър.
Цялата група са изкачи вихрено по широката стълба. Мейгрейт се кривеше от болка в хълбока.
— Не мога повече… — изхриптя, но Игър не я слушаше.
— В библиотеката! — съобщи поредният вестоносец. — Оттук!
На площадката горе свърнаха вдясно, стигнаха до края на друг коридор и нахлуха в просторно помещение с облицовка от рядка дървесина, запълнено с високи библиотечни шкафове. В средата на залата, която приличаше на кръст с къси рамене, имаше дълга гола маса. Миризма на дърво и книги насищаше въздуха.
Войници щъкаха насам-натам и оставяха следи от кал и кръв по прекрасния копринен килим. Трима майстори на илюзиите, облечени в черни или бели роби, се бяха свлекли в ъгъла от прекомерното напрежение. До тях хлипаше красиво момиче на петнайсетина години с огромни виолетови очи. То пък имаше дарбата на усета.
— Искам да си ходя у дома. — Бяха я отвлекли от семейството й преди броени дни и още не можеше да се освести. — Моля ви, пуснете ме!
— Къде е той? — бясно изрева Игър.
Никой не продума. Не знаеха. Мейгрейт съжали момичето. Не всичко беше безупречно в империята на Игър. Месеци наред работеше като умело сглобен часовник, а сега той не проумяваше какво се е объркало.
Дотича Зарет с развяващи се около лицето плитчици.
— Бил е в тази зала. Не може да е далеч.
— Я доведи тук старшия ми гадател! — кресна Игър.
Зарет подаде глава в коридора и се провикна гръмогласно. В библиотеката влезе с пъхтене човечец, подобен на топка лой. Носеше зелена кожена торба.
— Проклет да си! — затътна Игър насреща му. — Намери го или с тебе е свършено!
Изстърга стомана — един уелм измъкна кривия си нож от канията. Мейгрейт потрепери.
Гадателят взе кръгло стъкло от торбата и едва не го изтърва от страх. Отгоре беше вдлъбнато като лещата на телескоп. Нагласи го на масата върху бронзова поставка, загря някакъв съд над запалена свещ, извади тапата и сипа малко живак във вдлъбнатината. От друг съд капна малко спирт и живака и го запали. Бледосиньото пламъче подскачаше около минута, сетне угасна. Гадателят мигновено метна на главата си широко парче плат. Клатушкаше се и мънкаше.
Огледа се озадачен.
— Странно… Хем е тук, хем не е тук. Аурата му е съвсем слаба.
— Разбира се, че е слаба! — скастри го Игър. — Използва маскиращо заклинание, но не е достатъчно могъщ, за да се скрие от мен. По-бързо, човече, иначе те чака тяхната участ!
Дебелакът са озърна към ъгъла и пак са приведе над стъклото. Мълча дълго.
— Да, наблизо е, ей там. На десетина крачки от нас!
— Най-после! — възликува Игър. — Разбийте всичко!
— Нямаше ли скрита стълба към горния етаж? — сети се Талия.
— Има — потвърди Мендарк, — но гадателите ще ме надушат! Игър ще ни чака.
— Хрумна ми нещо — обади се Орстанд. — Защо не създадем твой двойник, за да го оставим тук? Така ще ги объркаме. Няма да знаят точно къде си.
— Игър ще влезе в цитаделата след няколко минути. И тутакси ще заповяда да пробият стената.
— Но ако ни провърви, след няколко минути ние ще сме стигнали до другия таен проход.
— Как ще го направиш?
— Чрез подобие — обясни Орстанд. — Къде е онзи твой портрет, който беше окачен в библиотеката?