Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Може би тайният ни изход е разкрит — допусна тя.
— Невъзможно! — отсече Магистърът. — Само Съветът знае за него.
— И никой друг ли?
— И Беренет — добави неохотно. — Орстанд, ти оглавяваш групата — реши той, без да съзнава, че старшата правница вече го е сторила. — Талия, ти ела с мен.
Той повлече крака в обратната посока.
— Ако са дълбали тунел — обади се Талия, — техните гадатели може да са намерили и нашите проходи.
— Само не и този! Скрихме го със защитни заклинания! Никой гадател в Ягадор няма да го забележи!
— И цитаделата е под защита, но те проникнаха тук.
Той се вторачи в нея. От челото му капеше пот.
— Да, най-добре е да проверим. — Натисна издатина на стената до една лавица. — Задръж така!
Талия опря пръст на същото място, а Мендарк се провря зад съседните рафтове. Чу ноктите му да драскат по дърво, после й се стори, че железни топчета се отъркват едно в друго. Дървената облицовка на стените се размести, отзад имаше залостена метална врата. Мендарк я отвори и се промъкна в тъмен коридор.
— Затвори вратата. Не бива да прониква никаква светлина!
Той опря ухо в следващата врата, напълно еднаква с първата. Талия се подчини и се озова в непрогледен мрак.
— Нищичко не чувам — прошепна Мендарк. — Извади ножа си и бъди готова да запалиш фенера.
Ключалката щракна, втората врата се открехна. Талия усети, че Мендарк пристъпя полека напред. Пръстите му напипаха китката й, устните му доближиха ухото й.
— Внимавай, пред нас има стръмна стълба.
Той се взираше изпитателно в тъмата долу.
— Всичко е наред. Не долавям опасност. Да отиваме при другите.
Талия понечи да се върне назад, но далеч долу нещо изтрака като камъче, съборено от стъпало. Мендарк изскърца със зъби и болезнено я побутна с жезъла си. Старателно затвориха и залостиха двете метални врати. В библиотеката Магистърът избълва поток от ругатни.
— Как Игър е научил за този изход? — Заби юмрук в стената. — Как?!
„Измяна…“ — рече си Талия.
— Не можем ли да се справим с тях?
— Игър ме познава твърде добре. Враговете сигурно са стотици. Пак сме в капан.
Талия трудно овладяваше собствената си уплаха.
— Няма ли друг изход?
— Не и оттук. Намира се чак в отсрещния край на цитаделата, в горния край на източната стълба. Не ми побира умът как ще си пробием път дотам.
Игър тъкмо хвана ръката й и отвън затропаха настойчиво по вратата.
— Извинявай — ядосано промърмори той. — Наближава решителният момент във войната.
— Нима Мендарк все още има шанс да победи?
Игър се ухили презрително.
— Да победи ли?! Сврял се е в цитаделата с двеста-триста войници. Щом получа известие от копачите на тунела, ще нахлуем.
Сетне отвори вратата. Отпред чакаха цяла тълпа вестоносци. Изслуша всекиго и изрече рязко заповедите си. Мейгрейт остана безмълвна, гледаше и слушаше, припомняше си колко умел военачалник е той.
Чуха важната новина малко преди полунощ.
— Всичко е готово — увери вестоносецът.
Игър се засмя със стиснати зъби.
— Да вървим, Мейгрейт. Искам и ти да видиш това.
— Къде отиваме?
— Да хванем моя враг.
Мейгрейт стоеше зад предната линия и заедно с Игър чакаше последния щурм на крепостните стени. Прималяваше й от глад — бе яла само няколко репи през последните дни. Плетената ризница тежеше непоносимо на раменете й. Искаше да си легне. Имаше предостатъчно време да умува над грешките и глупостите, които направи.
Ако бе вложила повече ум в задачата да открадне Огледалото, то щеше да е в ръцете на Фейеламор преди много месеци и нямаше да последват толкова злощастия. Тя обаче си позволи да се взре в Огледалото, което я заплени, сякаш й отваряше врата към съвсем нов живот. И тогава Игър я залови.
Пред тях шумът се засили. Атаката започваше.
— Откога чакам този ден! — изръмжа Игър.
Скоро дотича висок тъмнокос мъж с бакенбарди на плитчици.
— Зарет се явява на доклад, господарю! — изрече наперено и отдаде чест с четирипръстата си ръка.
Игър само въпросително изви вежди.
— Готови сме — заяви Зарет. — Пробихме стените на цитаделата на три места.
— Завардихте ли всички възможни изходи?
— Всички, които успяхме да открием. Над всеки бдят двама майстори по разпръскване на илюзии, а гадателите продължават да търсят тайни проходи. Накъдето и да тръгне той, ще го намерим.
— Надявам се — мрачно процеди Игър. — Да тръгваме — изрече високо и охраната му се люшна напред като стена. — Това не е град, а лабиринт на плъхове — промърмори той, извил глава към Мейгрейт. — Под Стария град има хиляди тунели и леговища. От четири дни губя повече време да ги търся, отколкото да нападам. И въпреки това враговете ми се изплъзват. Но този няма да избяга!