Отмъстителят
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-357-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Маньяки
Электронная книга - «Отмъстителят». Краткое содержание книги:
Сандърс и екипът му бяха спазили инструкциите на разследването за отвличане. В случая с някого като Никол Уилсън правилата бяха елементарни — млада и привлекателна жена изчезва без искане за подкуп или известна на властите семейна вражда и на челно място в списъка с „интересните хора“ обикновено е гаджето ѝ (ако има такова), последвано от бивши гаджета или някой, проявил романтичен интерес към нея (мъж или жена). Според неколцината, с които беше успял да разговаря Сандърс обаче, Никол Уилсън не се срещала с никого. Всъщност тя, изглежда, не бе имала гадже, откакто беше започнала да учи в университета преди малко повече от година.
Сандърс и екипът му бяха разговаряли и с всеки от малката адвокатска кантора, където беше работила Никол от началото на лятото — двама адвокати и една секретарка. Всичките имаха непоклатимо алиби за въпросната нощ и чисто минало. И доколкото можеше да прецени Сандърс, никой от тях нямаше мотив.
— Всички писмени записи от разговорите са тук — каза Сандърс и даде на Хънтър втора папка, жълта на цвят.
Робърт взе папката и попита:
— Проверихте ли стаята ѝ в общежитието?
— Щателно. Няма дневник или нещо подобно — отговори Сандърс, предугаждайки, че това е причината за въпроса на Хънтър, после му даде опис на вещите, които бяха намерили в стаята на Никол. — Взехме лаптопа ѝ — добави той и посочи петата вещ в списъка. — На компютърните специалисти им отне един ден да разбият паролата и оттогава преглеждат файловете и имейлите ѝ. Засега не са открили нищо, което да е свързано със случая. Ще помоля да ти донесат лаптопа ѝ до един час, заедно със списък на файловете, които сме прегледали.
Хънтър съзря тъга и разочарование в очите на Сандърс и разбра защо. Ако Никол Уилсън беше убита само няколко часа след отвличането, Сандърс и екипът му нямаше да могат да направят нищо, но не беше станало така. Убиецът я бе изтезавал близо шест дни, преди да сложи край на живота ѝ. Това означаваше, че отдел „Изчезнали лица“ бяха разполагали с пет дни или сто и двайсет часа, за да намерят Никол, но те изобщо не се бяха доближили до нея или похитителя ѝ. Колкото и опитни и способни да бяха детективите от отдел „Изчезнали лица“, при тези обстоятелства чувството за неуспех и вина ги смазваше като скоростен влак.
— Добре, чудесно. Благодаря ти — отвърна Хънтър.
Сандърс пъхна в устата си още един ментов бонбон и поднесе кръглата тенекиена кутийка на Робърт, който пак отказа.
— Прочел си записа на телефонния разговор между госпожица Уилсън и госпожа Бенет, нали? — попита Сандърс. — Точно преди извършителят да я отвлече.
Хънтър кимна.
— От десет години работя в отдел „Изчезнали лица“ в лосанджелиската полиция, половината в Специалния отдел. Виждал съм откачени неща и съм разследвал наистина арогантни копелета, но не бях попадал на толкова самоуверен похитител и толкова чисто отвличане. Криминалистите претърсваха къщата и двора цели два дни и не откриха нищо. Нито един косъм. Нито едно петънце мръсотия. Този тип не е оставил абсолютно нищо. Това не се постига лесно.
Робърт се втренчи в детектива. Не беше необходимо Сандърс да го казва. Той се опасяваше от същото, което си мислеха Робърт и Карлос — Никол Уилсън беше само началото.
20
Техните пет минути изтекоха. Срещата беше адски скучна, но наближаваха избори и кметът Ричард Бейли трябваше да издържи по няколко такива срещи всеки ден, и го правеше с безупречна усмивка и напълно заинтересувано изражение на лицето. Откакто беше влязъл в света на политиката преди повече от едно десетилетие, той беше научил, че всеки глас е важен, а двете жени, които седяха пред него, представляваха група от над хиляда гласоподаватели от Южен Лос Анджелис.
— Напълно разбирам възгледите ви — каза кметът, обръщайки се към тънката като върлина русокоса жена, която току-що беше приключила петминутен монолог, на който той не бе обърнал внимание. Столовете на гостите бяха стратегически поставени с гръб към кръглия часовник на стената зад тях в кабинета му. Така, докато ги гледаше, кметът Бейли можеше постоянно да следи времето, без да оставя убеждението, че е груб и невъзпитан, като поглежда ръчния си часовник през две минути. — И ако бъда избран за още един мандат — продължи той, омайвайки ги с друго много добре отрепетирано изражение, което уверяваше посетителите, че говори сериозно, — със сигурност ще предложа тези възгледи за обсъждане пред съответните комисии. Имате думата ми.