Брат по съдба
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–958–5
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Брат по съдба». Краткое содержание книги:
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на изтъкнатия автор. Тим Северин е носител на златен медал от Кралското географско общество и на наградата «Ливингстън» от Кралското шотландско географско общество. През 1966 г. той получава докторска степен от колежа «Тринити» в Дъблин, Ирландия, където живее и преподава и до днес.
«Брат по съдба» е втората част от дебютната художествена творба на Северин.
Лондон 1019: минали са няколко месеца от бягството на Торгилс от ноктите на ирландската католическа църква. Едва 19-годишен, той е въвлечен в опасна връзка с Елфгифу — съпругата на Кнут, най-могъщият владетел на Севера. Страстта между любовниците, събрани от съдбата в ложето на греха, ще отприщи жестоки последици. Торгилс отново е принуден да бяга. В мрачните води на ледените морета, преследван от сянката на вината, той среща Гретир — друг беглец от закона. Необичайната дружба между тези двама странни спътници ще ги отведе до много приключения и ще подложи на изпитание вярата на Торгилс…
С «Брат по съдба» омагьосващото пътешествие назад във времето продължава. Романът ще ви отведе в един свят на красота и жестокост, където героите на севера кръстосват моретата в търсене на съкровища и слава.
— А защо хората просто не запазят старите си пари и не ги използват за разменна единица помежду си?
— Някои правят точно така и изчисляват стойността на старите си монети по теглото им в сребро. Но съветниците на краля са хитри и са открили начин как да предотвратят и това. Когато плащаш кралските данъци, глоби, търговски разрешителни и прочее, бирниците приемат само нови пари. Или ако не използваш нови пари, няма да можеш да платиш на бирниците и те ще ти наложат нови глоби, което пък значи, че ще трябва да изнамериш още нови монети. Гениално е измислено.
— А хората не се ли оплакват, или поне не се ли опитват да претопят старите си пари и да гравират върху тях новите изображения?
Турулф ме изгледа леко шокиран.
— Това е фалшификация! Хванат ли те да правиш фалшиви пари, ти отрязват дясната ръка. Същото наказание по една случайност чака всеки монетен майстор, хванат да прави монети, които са фалшиви или с по-малко тегло. А и търговците не се оплакват от системата, защото кралската щампа е гаранция за качество. Английските пари минават за най-надеждни в цяла Европа.
Погледнах мъжете покрай тезгяха и помощниците, които сновяха между тях с торби сребърни диска и готови монети. Трябва да бяха поне тридесетина.
— Няма ли опасност работниците да ви мамят? Много лесно ще е да изнесеш монета-две. Едно пени за тях сигурно е най-малко еднодневна надница.
— Затова чичо ми направи този балкон, за да може по всяко време да проверява какво става в работилницата. Но броенето е далеч по-ефективно. Работата на монетния майстор отстрани може да се свежда до това да организира мъжете, които изчукват монетите, а на него остава да се примири с какофонията. Но истинската му задача е безкрайното броене. Колко диска е получил всеки работник, колко завършени монети е предал, броя на повредените монети, на монетите, получени за претопяване, точното им тегло и прочее. Сметките нямат край, и всичко ценно се държи в хранилището зад нас. — Посочи ми редица малки помещения под стаите на чичо му. Бритмаер, помислих, яде и спи над парите си, също като пазещ съкровището си трол.
Все пак открих пролука в защитната система на монетния майстор.
— Ами клеймата? — попитах. — Не може ли да ги изкопират или откраднат?
Турулф поклати глава.
— Иска се истинско умение да изработиш такова клеймо. Дръжката му е от желязо, но плоската глава е от стомана. Само майстор може да гравира точно изображенията. Новите клейма се раздават от служителите на краля при подмяна на монетите. Всеки монетен майстор трябва да си ги закупи и да върне старите клейма. Сиреч още броене. — Въздъхна. — Но наскоро на чичо ми, който все пак е монетьор от почти четиридесет години, бе позволено да наеме майстор, който да гравира клеймата на място при нас. Това много ни облекчи.
— Искаш да кажеш, че чичо ти е бил монетен майстор и на саксонските крале?
— О, да — усмихна се Турулф. — Преди да стане монетьор на Кнут е бил на Етълред Бавния. Така натрупал състоянието си. Кралете се сменят, но монетните майстори остават и продължават да си взимат комисионните.
По-късно същия следобед Турулф ме заведе при чичо си в тъй наречения обменен дюкян, поредната солидна сграда до кейовете, там където потокът Уолбрук се влива в Темза. Заварих Бритмаер зад маса в една стаичка отзад, да вписва числа в счетоводната си книга. Надигна глава и пак ме посрещна с проницателния си, престорено учтив поглед.
— Турулф показа ли ти вече бижутата?
— Още не — отговорих. — Показа ми как се правят монетите, после отидохме да хапнем в една гостилница до доковете.
Бритмаер не реагира.
— Няма значение. След като така и така си тук, ще ти обясня в какво се състои ювелирният бизнес, за да задоволиш желанията на кралицата, каквито и да са те.
Кимна към три-четири заключени сандъка на пода до него.
— Тук се прави предварителното пресяване. Когато чуждите търговци пристигнат в Лондон, те трябва да платят пристанищните си такси и тъй като това е кралски налог, необходимо е да платят с английски монети. Ако нямат, идват при мен. Аз им давам добро английско сребро с изображение главата на краля в замяна на чуждите им монети или каквото имат да ми предложат. Служителите ми знаят сравнителната стойност на фризийските и франкските пари, на монетите от Дъблин и така нататък. Ако монетата не им е позната, я претеглят и ѝ присъждат стойност в зависимост от съдържанието на метал. Но от време на време у нас попадат и ето такива неща.