Ледената пустиня
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-333-5
- Переводчик: Александрина Кузманова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Ледената пустиня». Краткое содержание книги:
Диана току-що била навършила един месец, а Елена била безкрайно щастлива с дъщеричката си, защото етруска пророчица й предсказала, че ще зачева само момчета. Но когато се е прибрала от събора в нощта на Имболк, открила бебето си проснато на мрамора в кухнята, безжизнено, обезкървено и със сериозни изгаряния. Печката с дърва все още горяла, а по-големият й син с широко отворени, изпълнени с ужас очи наблюдавал мълчаливо сестричката си. Бил единственият свидетел на престъплението. Беше само на година и половина и се казваше Рок.
Всички разговори се въртяха около смъртта на Диана. При други обстоятелства вероятно щях да бъда съсипана и дълбоко разстроена от трагедията, но бях толкова влюбена. Докато се отдалечавах от Гунар, вместо да го забравя, долавях отсъствието му толкова осезаемо, че ми липсваше с всяко вдишване на въздух, което достигаше до белите ми дробове. Липсваха ми кислородът от ръцете му, устните му, шепотът на гласа му в ухото ми, допирът на кожата му до моята… Никога не ми се беше случвало подобно нещо. Затова действах с усърдие и се опитах да изпълня задачата си възможно най-бързо, за да се върна колкото е възможно по-скоро при Гунар. Дори не можех да му се обадя, за да му кажа, че го обичам, да ме чака; че когато се върна, ще се хвърля в обятията му, ще се слея с него в прегръдката му и повече никога няма да се разделим. Де да го бях направила! Макар че не съм убедена дали с това можех да предотвратя неизбежното.
Разстоянието потвърди нещо, което не знаех, когато се застъпих за приятелката си. Не можех да живея без Гунар. Мерицел и приятелството минаваха на втори план. Исках го само за себе си.
Говорих с колкото можах Омар и от всички взех еднакви показания. Елена, млада вълчица — тогава на двайсет и седем години — живееше почти доброволно откъсната в планината. Имаше причина, която можех да разбера — влюбила се е в мъжа си — ковача. Наложила си да се установи в това село, без значение дали има, или не наблизо други Омар; има ли книги в библиотеката, или пък достатъчно деца, да ги четат. Тя — закръглена, весела, пращяща от жизненост и енергия, щеше да се заеме с останалото, дори да напълни училището със собствените си деца, ако беше необходимо. Така и направи. Поне тогава сложи началото.
Карен беше най-добрият ми източник на информация. Полиглот, пътешественичка, впечатляваща, на моите години — беше в първи курс по медицина, а Диана бе първият й случай. Карен проявяваше голям интерес към тази наука и към традициите на Омар. Веднага ми хрумна, че би била идеалната дъщеря за майка ми. Беше послушна, дискретна, ученолюбива, но най-вече отдадена на магьосничеството. Ужаси се, като узна, че съм предпочела да отида на карнавала, а не на честването на нощта на Имболк с клановете.
Същата нощ в стаята, която деляхме, си взех тефтер и химикалка и я разпитах. Разказа ми от игла до конец всичко, изживяно от идването си ден по-рано. Изглежда, че самата Елена, преди да изпадне в тежка нервна криза, е имала смелостта и хладнокръвието да вземе на ръце малката Диана, да я сложи в креватчето й, да я покрие с чаршаф и да направи заклинание за сън на мъжа си. Под никакъв предлог никой простосмъртен не можел да види малката обезобразена. Но помрачението я накарало да забрави момчето — сина си Рок.
Когато Карен пристигнала с майка си — доктор Бауман, открили малкия на пода в кухнята, премръзнал и втренчил поглед в печката, като непрестанно повтарял: „Лоша, лоша.“
— Аз самата — обясни ми Карен — го завих с едно одеяло, дадох му чаша топъл бульон и му пеех, за да заспи, но беше толкова напрегнат, че втренчено ме гледаше с черните си очи, сякаш искаше да ме прониже. Повтаряше: „Лоша, лоша.“
Силно ме впечатли тази реакция на малкия и се зарекох, че на другия ден ще говоря с него.
Карен продължи с обясненията си и така разбрах как лекарките Омар действат, за да заличат всички следи от действията на извършителките Одиш, преди труповете ужасно да се издуят и да се покрият с гнойни рани. Бауман и Карен гримирали малката и я показали на бащата, който безусловно повярвал, че е умряла внезапно, докато е спяла. По-късно, след задължителните досадни формалности, я отнесли. Карен потвърди, че освен обезкървена, тя била с обгаряния по главичката, сякаш черепът е бил пъхнат във фурната. Наистина зловещо. Карен спомена нещо, на което се опитах да не отдавам значение:
— Майка ми каза, че това е финикийски ритуал за жертване на бебета. Вкарвали ги в пещ, преди да им изпият кръвта.