Достатъчно време за любов [bg]

През онази неделя, на първи април, Лазарус нямаше намерение да се отбива при семейството си по две причини: Дядката го нямаше у дома, обаче за сметка на това се беше върнал баща му. Лазарус не искаше да се среща с новодошлия, докато не научи нещо повече за него от стареца. Така че си стоеше вкъщи и си запълваше времето с готвене и домакинстване, лъскане на колата и писане на поредното послание до семейството, което бе оставил на Терциус.

На сутринта във вторник Лазарус взе писмото, за да го подготви за изпращане. Както обикновено купи вестник на ъгъла на 31-ва улица и „Тръст“ и се качи в автобуса, където прегледа първата страница. И моментално изневери на навика си да зяпа през прозореца — наложи му се да изчете целия вестник. След което не отиде във фотолабораторията на Канзас Сити, а се запъти към читалнята на главната обществена библиотека, където изгуби два часа, опитвайки се да догони събитията по света. Прочете всички местни вестници, последния брой на „Ню Йорк Таймс“ — там бе публикуван текстът на посланието на президента до конгреса: „Боже, помогни на Америка, тя не може да постъпи другояче!“ — и вчерашния брой на „Чикаго трибюн“. Лазарус отбеляза, че „Трибюн“, най-заклетият враг на Англия отвъд границите на немскоезичната преса, прибързано се отричаше от предишните обети. После отиде в тоалетната, където скъса писмото си на малки парченца и го хвърли в тоалетната чиния.

Сетне отиде до банка „Мисури“, изтегли пари и се отби в касата на железницата на Санта Фе, където закупи билет до Лос Анджелис с трийсетдневен транзит до Флагстаф, щат Аризона, после се разходи до гарата, сетне се отправи в банка „Сдружение“, където получи сейфа си и извади от него малко, но тежко ковчеже със злато. Помоли за разрешение да се възползва от тоалетната на банката (положението на постоянен клиент му позволи да бъде удостоен с тази чест). След като наслага златните монети по джобовете на сакото, жилетката и панталона си, Лазарус вече не изглеждаше фин и изящен. Дрехите му образуваха гънки тук и там, той внимаваше как стъпва, за да не звънти като камбана, и предварително си беше приготвил монета от един никел за автобуса, където прекара цялото време на задната площадка, понеже се страхуваше да седне. Чувстваше се доста неуютно, докато не влезе най-после в апартамента си и се заключи.