Тревожна кръв [bg]

Мразех те толкова силно, защото твърде много те обичах. Моята любов никога не свърши, но твоята – да. Изчерпа се. Аз я изчерпах.

Полуърт още говореше, но Страйк вече не го слушаше. Прочете съобщението няколко пъти, намръщи се леко, после прибра телефона обратно в джоба си и се помъчи да се съсредоточи над анекдотите на стария си приятел.

В къщата на Тед се разнесоха приветствени възгласи, последваха прегръдки от чичо му, от Луси и Джак. Страйк се опитваше да изглежда щастлив, че е там, въпреки умората си и съзнанието, че му се полага да заспи чак след като останалите са си легнали вече. Луси бе приготвила паста за всички, обгрижваше ги до един и мъмреше Люк, че рита Адам, а в промеждутъците бъбреше, но бе на ръба на сълзите.

– Толкова е странно, нали? – прошепна на брат си след вечеря, докато Грег и момчетата по настояване на Грег разчистваха масата. – Да сме тук без нея. – И без пауза продължи. – Решихме това с праха да го свършим сутринта, защото изглежда, че времето ще е добро, а после да се върнем тук за великденския обяд.

– Чудесно ми звучи – отвърна Страйк.

Знаеше колко голямо значение отдава Луси на подготовката и плановете, как държи всичко да е свършено както трябва. Тя взе урната и се залюбува на стилизираната бяла лилия. Тед вече бе поставил праха на Джоун вътре.

– Много е хубава. Джоун би я харесала – каза той без никаква идея вярно ли беше това, или не.

– Купих розови рози за всички нас, та да ги хвърлим във водата заедно с нея – каза Луси и очите ѝ отново се напълниха със сълзи.

– Подходящо – коментира Страйк, като потисна прозявка. Копнееше да се изкъпе, а после да легне и да заспи. – Благодаря, че си се погрижила за всичко това, Луси. О, донесох великденски яйца за момчетата, къде ги искаш?

– Ще ги сложим в кухнята. Сети ли се да вземеш за Роз и Мел?

– За кого?

– Дъщерите на Дейв и Пени, те също ще дойдат утре.

По дяволите.

– Не ми хрумна...

– О, Стик – въздъхна Луси. – Не си ли им кръстник?

– Не, не съм – отвърна Страйк, като силно се постара да не се показва сприхав. – Но добре, утре ще се отбия в магазин и ще купя още.

Когато най-сетне остана сам в тъмната дневна, легна на дивана, който по неволя му бе станал добре познат през последната година, с подпрян до масичката изкуствен крак, и провери отново телефона си. Беше доволен да види, че нямаше повече съобщения от непознатия номер, и както бе грохнал, успя да заспи много бързо.