Изповядвам

На Феликс Ардевол му бяха нужни два месеца, за да свърже това име със съответното лице. Един дъждовен вторник се яви във Военното окръжие и търпеливо зачака да бъде приет. След като чака много дълго и видя как го пререждат военни с всякакви чинове, след като беше чул откъслеци от странни разговори, го поканиха да влезе в един кабинет, двойно по-голям от неговия, но без нито една книга. Зад бюрото, леко заинтригувано, лицето на подполковник Анселмо Табоада Искиердо. Да живее Франко. Да живее. Без повече предисловия, започнаха един инструктивен и ползотворен разговор.

– Според моите изчисления, господин полковник, това е сумата, която съм ви изпратил в Швейцария –каза Феликс, като плъзна с ръка едно листче по масата, както беше забелязал, че прави с плика с неговите пари мъжът, който казваше, че името му е Абелардо.

– Не разбирам за какво говорите.

– Аз съм Лоренсо.

– Нещо бъркате. – Изправи се, разтревожен.

– Не бъркам. – Ардевол, седнал, спокоен: – Именно, влязох в Окръжието да ви поздравя, защото ми е на път: отивам да се срещна с моя голям приятел управителя на провинция Барселона. Мой голям приятел, а също и на началника на военното окръжие, чийто кабинет е тук, до вашия.

– Вие сте приятел на дон Венсеслао?

– Много близък.

Докато подполковникът сядаше отново, колебаейки се, Ардевол сложи на бюрото пред него лична визитка на управителя и му каза обадете му се и той ще ви постави в течение.

– Не е нужно. Обяснете ми вие.

Нямаше нужда от много обяснения, любима, защото способностите на баща ми да омотава хората в мрежите си бяха изумителни.

О! – подлизурска гримаса на Феликс Ардевол, докато отвътре го проклинаше. Управителят вдиг­на от пода статуетката от теракота, счупена на три парчета.

– Това ценно ли е? – попита.

– Струва цяло състояние, Ваше Превъзходителство.

Феликс Ардевол направи усилие, за да не проличи раздразнението му пред този непохватен тип. Венсеслао Гонсалес Оливерос сложи трите парчета на бюрото и на своя цветист испански каза с необичаен глас на кастриран тореадор ще наредя да я залепят с хубаво лепило, както направихме с ранената и опозорена от бунтовниците Испания.

– И дума да не става! –неволно извика Ардевол прекалено разпалено. – Ще го реставрирам аз и след два дни подаръкът отново ще бъде тук, във вашия кабинет.

Венсеслао Гонсалес Оливерос сложи ръка на рамото му и протръби драги Ардевол, този езически идол е символ на Испания, ранена от комунизма, каталонизма, юдаизма и масонството, които ни принудиха да водим една необходима война срещу злото.

Ардевол застана в поза на дълбок размисъл, която се хареса на управителя. Той безразсъдно взе най-малкото парче, една ръка, отчупила се от фигурката, и я показа на възпитаника си с думите имаше и две Каталонии – едната лъжлива, измамна, цинично опортюнистична...

– Дойдох да помоля за една съвсем конкретна услуга.