Златният бряг [bg]

Това беше повече, отколкото бе направил баща ми, и повече, отколкото Фредерик Пъркинс бе направил, преди да се хвърли от прозореца на сградата.

Във всеки случай въпреки чувството ми за отговорност и добросъвестността ми, на Уолстрийт 23 ме посрещнаха така, както биха посрещнали едно спадане с 400 пункта по Дау Джонс. Въпреки това издържах геройски там повече от седмица, като не говорех с никого, освен със секретарката си Луиз, която, изглежда ми беше сърдита за това, че я бях оставил да се справя сама с положението през последните няколко месеца, като се опитва да отговаря на всякакви въпроси на клиенти и съдружници за документите и делата на мистър Сатър.

За да мога да прекарвам повече време в кантората на Уолстрийт, а и по други причини, живеех в „Йейл Клъб“ в Манхатън. Това е една просторна и много удобна сграда на „Вандербилт Авеню“ с доста хубави стаи. Закуската и обядът също не са лоши, а в бара цари приятелска атмосфера. В салона за коктейли има електронно табло с цените на фондовата борса, така че можеш да видиш дали да си позволиш да си в това заведение; има и спортна зала с плувен басейн и игрища за скуош, а клиентелата е от възпитаници на Йейл. Какво повече може да иска един мъж? Човек почти би могъл да остане тук завинаги и много членове в моето положение биха направили точно това, но клубът не насърчава твърде дългите престои на своенравните съпрузи, а в последните години и на своенравните съпруги. Що се отнася до последните, човек би могъл да си навлече беля на главата в клуба, но аз си имах достатъчно проблеми, затова след вечеря просто сядах в големия салон да чета вестник с пура в уста и чаша портвайн като останалите улегнали джентълмени, а след това си лягах.

Все пак поканих веднъж Джени Алварез на вечеря тук и тя каза по повод на клуба:

— В какъв свят живееш.

— Струва ми се никога не съм се замислял много.

Побъбрихме за световния шампионат и тя ме заяде за трогателните четири последователни загуби на „Метс“ от „Янките“. Кой би могъл да предположи?

Във всеки случай разговаряхме за всичко, с изключение на Белароса, телевизионните новини и секса, просто за да покажем един на друг, предполагам, че имаме стабилно приятелство, основано върху много общи интереси. Всъщност, както се оказа, освен бейзбола нямахме почти никакви общи интереси. Накрая започнахме да говорим за деца и тя ми показа снимка на сина си. И макар да беше очевидно, че все още изпитваме желание един към друг, не я поканих горе в стаята си.

В крайна сметка прекарах почти две седмици в „Йейл Клъб“, което беше удобство, в смисъл че не ми се налагаше да се занимавам с роднини и приятели на Лонг Айлънд. През уикенда посетих Каролин и Едуард в училищата им.

До средата на следващата седмица почти ми се бяха изчерпали извиненията за отсъствието ми от Латингтаун, затова напуснах „Йейл Клъб“ и се върнах в Станхоуп Хол, за да открия, че Сюзън тъкмо тръгваше за още едно посещение в Хилтън Хед и Ки Уест. Може и да завиждате на хората като нас за времето и парите, които имаме, за да ги използваме за избягване на неприятните сблъсъци, и сигурно с право завиждате. Но в моя случай поне парите привършваха, времето също, а раната не беше по-малко болезнена, отколкото ако бях предприемач или държавен служител. Очевидно трябваше да се направи нещо.