Чистота

– Добре – отвърна тя. – Благодаря ти.

Когато майка ѝ се върна от работа, Пип обясни какво е замислила. Изпита облекчение, че майка ѝ не се срина на мига. Но причината за това беше, че цялата идея ѝ се струваше абсурдна.

– Какво изобщо има той да ми прощава, за бога?

– Ами... задето си ме родила и не си му казала? Това не е малко.

– Как би могъл да ме вини за това? Той ме изостави. Заяви, че не иска никога повече да ме види. И аз просто изпълних желанието му. Както всички други. Той винаги получаваше това, което иска. Също като баща ми.

– И все пак в някакъв момент е трябвало да му кажеш за мен. На осемнайсетия ми рожден ден, да речем. Не е правилно, че си го пазила в тайна от него. Все едно напук си го направила, за отмъщение.

Майка ѝ доста пофуча, ала накрая кимна.

– Щом така смяташ – рече тя. – Но само заради теб.

– Злопаметни са слабите хора, мамо. Силните прощават. Ти ме отгледа съвсем сама. Отказала си се от парите, на които никой друг в твоето семейство не е могъл да устои. Била си по-силна от Том. Той не е можел да сложи край на връзката ви, ти си го направила. Получила си всичко, което си искала. Победила си! И затова можеш да си позволиш да му простиш. Защото си победила. Нали?

Майка ѝ се намръщи.

– Освен това си милиардерка – добави Пип. – Това също се брои за победа.

На другия ден слязоха с автобуса в Санта Круз. Предобедът беше ясен и студен, в промеждутък между две бури. Бездомниците се бяха наметнали със спалните си чували, по уличните стълбове грееха коледни венци, в небето крещяха чайки. Майка ѝ влезе да се подстриже в „Джилц“, под ножицата на фризьорката се разлетяха цъфнали връхчета. След това Пип я заведе на маникюристка и не старата ѝ майка, а Анабел заповяда на виетнамката в салона да не пипа кожичките, Анабел обясни на Пип, че махането на кожичките е глупост, тъй като те бързо израстват отново и трябва пак да се режат. И пак Анабел премяташе настървено закачалките в магазин след магазин и не спираше да отхвърля предложенията на продавачките дълго след като Пип беше изгубила търпение. Роклята, на която в крайна сметка се спря – „Става“, рече тя без особен ентусиазъм – беше маркова и клош, секси, в стил „учителка в прерията“, с два реда копчета отпред. Пип трябваше да признае, че това беше най-подходящата рокля, която бяха видели през цялото обикаляне.

Пип беше помолила Джейсън да наеме кола от „Зипкар“ и да прибере Том от летището в Сан Хосе, така че тя да наглежда майка си и да я успокоява.

– Доведи и Шоко – беше му поръчала тя.

– Само ще се пречка – отвърна той.

– Точно това е целта. Иначе майка ми ще изперка от страх. А така ще се запознае с теб, ще се запознае с Шоко и, о, да, ето го и бившия ѝ мъж, когото не е виждала от двайсет и пет години.

В четвъртък сутринта отново се разрази буря. Надвечер дъж­дът барабанеше толкова силно по покрива, че Пип и майка ѝ трябваше да повишат глас, за да се чуват. Стъмни се рано, лампите на няколко пъти премигваха. Пип беше сготвила боб и беше заредила хладилника, включително и с всичко необходимо за „Манхатън“. Майка ѝ се изкъпа, а след това Пип я подсуши със сешоара и се постара да ѝ направи прическа.