Вековен дъжд [bg]

— Не можем да го спрем, нали? — попита отчаяно Оже. — Проклетията ще удари АГС-а, каквото и да се опитаме да направим.

— Признай едно обаче — отвърна Тунгуска с малко повече игривост в гласа, отколкото й се искаше да чуе. — Не си ли поне малко любопитна да видиш какво ще се случи?

— Мога да мина и без тази информация — каза тя.

Тунгуска отвори очи.

— Доклад от блийд-двигателя: готови сме да ускорим до пет же. Не можем да рискуваме нищо повече от това, поне засега. Няма да се нуждаем от противоускорителните ковчези, макар че корабът пак ще трябва да ограничи движенията ни.

— Направи каквото трябва — произнесе Оже.

Стаята потрепери и ги погълна.

В меките гънки на защитните корабни системи времето се проточваше и забързваше на непредсказуеми, кошмарни вълни. Тя се зачуди какво ли изпитваше Флойд, в чиято глава нямаше блещукащи машини. Какво ли си мислеше сега, след като се намираше толкова близо до дома и едновременно с това на една ръка от пълното унищожение на всичко, което познаваше?

— Според изчисленията — обади се Тунгуска — устройството „Молотов“ ще се сблъска с повърхността след петдесет секунди. Разгръщам заменяемите сензори, но затварям всички останали канали. Никой не е наблюдавал отблизо голяма експлозия на антиматерия и няма начин да предскажем как ще реагира АГС-а на нещо подобно.

— Колко близо е совалката до зоната на удара? — попита Оже.

— На около половината от разстоянието, на което сме ние в момента — отвърна Тунгуска. — Няма да е зле да разполага с относително добри щитове, ако иска да излезе цял в края на всичко това. Трийсет секунди…

— Мога да мина и без отброяването, Тунгуска — каза Оже, като мислено се подготвяше за разтърсването. — Просто ни кажи дали още сме живи, когато приключи.

Почувства го, далечен отзвук от взрива, въпреки твърденията на Тунгуска, че всички сигнали бяха препречени от барикадите, които бе издигнал. Продължителен и протяжен, като закъсняла гръмотевица.

— Устройството „Молотов“ детонира — обяви той. — И очевидно все още сме живи.

— Просто бях саркастична.

— Аз — не. Винаги е хубаво да потвърждаваш този род неща.

Когато заменяемите сензори решиха, че е безопасно, Тунгуска разтвори по-деликатните очи на кораба и ги насочи към сцената на престъплението. Отне им известно време да обработят данните, тъй като изгледът бе затулен от разширяващо се кълбо отломки, наподобяващо фонтан с черешовочервен цвят. Оже се забори с мащаба, ала умът й не успяваше да осъзнае напълно чудовищните размери на АГС обекта. Гъбата беше огромна — широка стотици хиляди километри и продължаваше да нараства, — ала в същото време си оставаше просто дребен детайл на фона на цялата сфера.