Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
792. Сляпото дете може да има голяма полза от редовното училище (или детска градина), въпреки че същевременно се нуждае от специално обучение. Поразително и трогателно е да гледате колко добре се справя 3-4-годишното сляпо в група деца с нормално зрение. Неопитната учителка подобно на родителите отначало проявява излишно безпокойство и прекалени грижи за такова дете, но постепенно тя разбира, че прекомерната закрила не е необходима и само пречи на детето. Разбира се, трябва да се вземат разумни предпазни мерки и да се правят някои отстъпки. Другите деца обикновено по-лесно приемат детето с физически недостатък, след като са задоволили своето любопитство, като му са задали няколко въпроса. Те обикновено са снизходителни и му помагат по съвсем разумен начин.
793. Някои деца с парализа вследствие увреждане на мозъка или с детски паралич не се нуждаят от специално обучение, а само от специализирано лечение и упражнения на мускулите, което е възможно само на няколко определени места.
Ако наблизо няма такова подходящо място за провеждане на лечение, може да се наложи семейството да се премести.
794. Редовни медицински грижи. Родителите на дете с някакъв физически недостатък трябва, разбира се, да получат съвет от лекар специалист или от добра клиника. Ако те не са доволни или ако лечението им изглежда драстично, имат право да свикат консулт. Понякога родителите, които са получили разумни съвети от един лекар, се съветват с още един или двама лекари просто за по-голяма сигурност, но съществува вероятност да се объркат от малките разлики в лечението или терминологията и на края да имат повече съмнения, отколкото в началото.
Ако сте намерили добър лекар, който разбира проблемите на вашето дете, не го сменяйте и се консултирайте с него редовно. Лекарят, който познава детето и семейството от известно време, има възможност да предпише по-разумно лечение, отколкото друг, нов лекар. От психологическа гледна точка за детето с физически недостатък е вредно да бъде водено от един нов лекар на друг. Ако прочетете за някое ново откритие относно заболяване, подобно на заболяването на вашето дете, по-добре запитайте вашия лекар, вместо да се обръщате към изобретателя. Ако ефективността на това откритие е доказана, вашият лекар ще знае или ще може да разбере дали ще даде резултат във вашия конкретен случай.
795. Изоставане в умственото развитие. Случаите от действително изоставане в умственото развитие могат приблизително да бъдат разделени на три: органично, хормонално и „естествено“. Органични са случаите, при които има физическо увреждане на мозъка, напр. от недостиг на кислород по време на раждането или при енцефалит. Хормонално обусловените случаи се дължат на недостатъчно функциониране на щитовидната жлеза. Ако тази недостатъчност се открие рано и се лекува правилно, умственото изоставане може да се сведе до минимум.
Повечето случаи от изоставане в умственото развитие са „естествени“, в смисъл че не са причинени от болест, от нараняване или от нещо, което родителите са направили погрешно или не са извършили правилно. Интелигентността на детето е просто по-малка от средната, по същия начин както някои деца са по-умни, по-ниски или по-високи от нормалното. Интелектът на такова дете се развива непрекъснато, но по-бавно от нормалното. Ако дадено дете на 4 години има интелект на 3-годишно,. тогава на 16 години то сигурно Ще има интелект на 12-годишно дете. Казва се, че детето има коефициент на интелигентност 75 (3/4=12/16=75/100). Въпреки че може да се направи много за естествено изоставащото дете, за изоставането му не съществува лек, както няма лек за сини очи и за големи крака.
796. Какво стимулира детето най-пълно да развие своите способности. Възпитателните проблеми, които възникват при някои деца, изоставащи в своето умствено развитие, обикновено не се дължат на ниска интелигентност, а на погрешен подход към детето. Ако напр. родителите смятат, че детето е особено или се срамуват от него, те може да не го обичат достатъчно, за да се чувствува то сигурно и щастливо. Ако те погрешно смятат, че са виновни за неговото състояние, те могат да настояват за прилагане на всевъзможни неразумни методи на „лечение“, които само го разстройват, без да му помагат. Ако ли те направят прибързаното заключение, че състоянието на детето е безнадеждно и че то никога няма да стане „нормално“, те може би няма да му предоставят подходящи играчки, другарчета и подходящо обучение, неща, от които се нуждаят всички деца, за да се изявят техните най-добри възможности. Най-голяма е опасността, когато родителите се стараят да пренебрегнат признаците на неговото изоставане и се опитват да докажат на света и на себе си, че тяхното дете е толкова умно, колкото и всяко друго дете. Те го насилват във всяко отношение, опитват се да го научат на умения и маниери, преди да е готово за това, бързат с приучването му към гърне, в училището го записват в клас, за който то няма достатъчно сили, и се занимават в къщи с уроците му. Този непрекъснат натиск го прави упорито и раздразнително. Честите ситуации, с които то не може да се справи, го лишават от увереност.