Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Всички ние, разбира се, сме малко стеснителни и насочваме вниманието си към онова, което смятаме за наши недостатъци. Хората с физически недостатъци естествено също така страдат заради тях. Но всеки, който е имал контакт с инвалиди, се убеждава, че някои от тях, макар и да имат много тежки дефекти, не се тревожат и са толкова общителни и щастливи, колкото и съвършено здравите хора. Вие сигурно бихте могли да се сетите поне за една ваша позната, която изпада в другата крайност, като напр. прекалено се смущава заради щръкналите си уши, когато в действителност те изобщо не се забелязват.
С други думи, степента на дефекта няма почти нищо общо с това, дали човек ще порасне стеснителен, дали ще се срамува, дали ще бъде нещастен или не.
Един от най-важните фактори, които помагат на човека (здрав или недъгав) да се оформи като щастлива и общителна личност, е да има родители, които го възприемат сърдечно и му се радват, които не му досаждат със своето безпокойство, не го притесняват и не го критикуват по цели дни. Друг подобен фактор е възможността детето още от най-ранната си възраст да изпита радостта от общуването с други деца. Ако от самото начало родителите са нещастни или се срамуват от външността на своето дете, ако те съжаляват, че то не е по-друго, ако прекалено много го закрилят и го възпират от общуване с други деца, то ще расте затворено, недоволно от себе си и с чувството, че се различава от другите. Но ако родителите приемат неговия обезобразяващ белег от раждането или неговото деформирано ухо като нещо, което не е от особено значение, ако се държат с него като с нормално дете, ако го пускат да ходи навсякъде и не се тревожат от погледите и коментарите на околните, тогава детето добива чувството, че е нормално и почти не мисли за своята особеност.
Що се отнася до погледите, фиксирани върху неговия недостатък, посочването на недостатъка и до коментариите върху него, детето, което има забележим дефект, трябва да свикне с тях и колкото по-рано свикне, толкова по-леко ще му бъде. Ако през по-голямата част от седмицата то седи скрито в къщи, един поглед през неделята би го разтревожил повече, отколкото десет погледа, ежедневно насочени към него, защото то няма да бъде привикнало към тях.
782. То ще бъде по-щастливо без съчувствие. 10-годишно момче има рожден белег, който покрива половината от лицето му. На майката й е много мъчно и тя го съжалява. Тя се отнася строго към двете си по-големи дъщери, но освобождава момчето от домакинските задължения, безнаказано му разрешава да бъде грубо към нея и лошо към сестрите си. Както сестрите му, така и другите деца не го обичат много.
Ясно е защо родителите на недъгавото дете са склонни да изпитват съчувствие (което не е полезно за него) и да очакват твърде малко от него. Съчувствието е като опиат. Даже и отначало да не е приятно за човека, той свиква да разчита на него. Естествено недъгавото дете се нуждае от разбиране, а често пъти и от специални грижи. Не трябва да се очаква от едно умствено изостанало дете да свърши работа, която надхвърля умствените му възможности, а детето с малко подвижни ръце не трябва да се критикува, че пише лошо. Но недъгавото дете може да бъде учтиво и да върши своя дял от домакинската работа. Всеки човек е по-щастлив и по-мил, когато знае, че от него се очаква да бъде внимателен и отзивчив. Недъгавото дете желае да се отнасят към него така, както и с останалите деца, и да го карат да се придържа към същите правила.
783. Справедливост към останалите членове на семейството. Установява се напр., че едно 4-годишно дете е много изостанало в своето психическо и физическо развитие. Родителите го водят от лекар на лекар, от клиника в клиника. При всеки преглед заключението е едно и също. За неговия умствен дефект няма лечение, въпреки че има много неща, които могат да се направят, за да порасне то щастливо и полезно. Родителите естествено искат повече от това. В крайна сметка те изминават дълги разстояния и плащат неимоверно високи такси на някакъв шарлатанин, който им обещава вълшебен лек. В резултат на това другите деца в семейството получават по-малко внимание. Родителите обаче се чувствуват много по-щастливи, когато харчат пари и правят усилия.