Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Обаче Нобунага бе взел предвид тъкмо тази слабост и за новите оръжия бе замислил нова тактика. В случая той раздели стрелците си на три части. Щом първите хиляда души изпразнеха оръжието си, всеки от тях бързо отстъпваше встрани и между редиците им излизаше втората дружина, която незабавно изпращаше своя собствен залп. После и те също се отместваха и незабавно биваха замествани от третите. Така противникът през цялата битка не получи промеждутъка, на който така се надяваше.
И още, на места в оградата имаше отвори. Като преценяваха времето между отделните приливи на нападащите, отрядите от копиеносци на Ода и Токугава се втурваха навън от нея и нанасяха бързи удари по двете крила на войската на Кай.
Спирани от защитната ограда и стрелбата на пушките, войниците на Кай не бяха в състояние да настъпват. Щом се опитаха да отстъпят, станаха жертва на преследването на противника и двойно странично нападение. Сега тези воини, които така се гордееха с дисциплината и подготовката си, не разполагаха нито с миг за да покажат своята храброст.
Отрядът Ямагата изцяло отстъпи, като остави зад себе си голям брой мъже пожертвали живота си. Само Баба Нобуфуза не попадна в клопката.
Той се сблъска с отрядите на Сакума Нобумори, но тъй като последният бе на мястото си първоначално само като примамка, частите на Ода престорено отстъпиха. Дружината на Баба се спусна подире им и завладя укрепения стан в Маруяма, но заповедта на генерала бе да не се прониква по-навътре и оттук нататък той не прати напред и един войник.
— Защо не настъпвате?! — питаха постоянно Баба и от щаба на Кацуйори, и собствените му помощници.
Но пълководецът не искаше да се помръдне.
— Имам си причина да обмисля за момент нещата и е по-добре да се спра тук, за да видя какво става наоколо. Нека останалите тръгнат напред и настъпят. Спечелете слава за себе си.
Всеки от военачалниците, който се приближеше достатъчно, за да нападне оградата, претърпяваше все същото поражение. А после Кацуие и Хидейоши пратиха своите поделения далеч на север по селата и заплашиха да откъсват предните редици на кайската войска от стана им.
Бе почти пладне и слънцето, високо в небето, обещаваше край на дъждовния сезон. Гореше земята с неочакван зной и с цвета си вещаеше жежко лято.
Сражението бе започнало призори, през втората половина на Часа на тигъра. Въпреки постоянния приток на нови отряди, мъжете от войската на Кай вече се къпеха в пот и дишаха тежко. Пролятата сутринта кръв като лепило бе засъхнала по доспехите, косите и кожата им. А сега, накъдето и да погледнеш, се лееше нова.
Зад гърба на централните части, Кацуйори ревеше като демон. Накрая прати в боя всички поделения, включително и резервното, което обикновено се пазеше за особено опасни случаи. Ако бе схванал по-бързо положението, можеше да приключи всичко само със съвсем малка част от щетите, които търпеше сега войската му. Наместо това обаче, той минута след минута сам превръщаше една малка грешка в чудовищна. Накратко, битката не беше въпрос просто на боен дух и смелост. Като че силите на Нобунага и Иеясу бяха заложили ловджийски клопки и очакваха идването на диви патици или глигани. Отрядите на Кай, който нападаха така яростно, не постигнаха нищо повече от загуба на ценни воини в безполезни пристъпи.
Уви, говореше се, че дори Ямагата Масакаге, който така добре се бе сражавал от сутринта в лявото крило, бил покосен в битката. Други прочути пълководци, хора с голяма смелост, един подир друг изпопадаха на земята, докато накрая убитите и ранените наброиха над половината от цялата войска.
— Очевидно е, че противникът ще бъде разбит. Не е ли сега подходящият момент?
Военачалникът, казал това, бе Саса Наримаса, който от сутринта наблюдаваше битката заедно с Нобунага.
Нобунага незабавно му нареди да предаде неговите заповеди на отрядите зад оградата.
— Оставете оградата и нападайте — каза той. — Разгромете ги до един!
Дори и шатрата на Кацуйори падна под напора на нападателите. Токугава притиснаха отляво. Ода разкъсаха предните редици на Такеда и яростно връхлетяха върху централните части. Заклещени по средата, многобройните знамена, военачалнически флагове, цвилещи коне, лъскави доспехи, мечове и копия, които като съзвездия блестяха около Кацуйори, бяха потопени в кръв и паника.
Само останалите в Маруяма сили на Баба Нобуфуза още бяха невредими. По един самурай военачалникът прати на своя господар бележка, в която настояваше за отстъпление.
Кацуйори раздразнено заудря с крак по земята. Не можеше обаче да отрича очевидното. Централният отряд отстъпваше разгромен и покрит с кръв.