Вариант 13
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-837-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:
— Не, прав си. — Джеф отпи от чашата. Държеше я с две ръце и гледаше в празното пространство. — Когато Ортис отишъл при него, Онбекенд веднага схванал какво трябва да се направи.
Марсалис се ухили. Гледката не беше от приятните.
— Пълно почистване, а? Точно като в Уайоминг.
— Това бил единственият начин — каза Джеф.
— Дотук добре, но Онбекенд не е глупав. Знае, че няма как да му се размине убийството на трийсетина бивши войници от секретно подразделение, че колкото и да внимава, все ще остави генетичен материал на някое от местопрестъпленията. А пуснат ли генетичния материал в системата, щял да загази точно както би загазил и ако остави изнудвачите на Ортис да надуят сирената. Защото уж единствената жива тринайска с този генетичен отпечатък била на далечния Марс. И ако тези генетични следи започнели да се появяват във връзка с множество убийства на територията на Ръба и Републиката, историята щяла да се размирише до небето. Точно това изтъкнал той на Ортис като слабо място на плана му.
— Само че Ортис е голяма клечка в КОЛИН — тихо вметна Нортън.
— Именно. И Ортис измисля идеалното алиби за Онбекенд. Не само ще върнат Мерин от Марс, за да обяснят евентуалната поява на генетични следи, а ще нагласят така нещата, че да му лепнат всичките убийства. Ще го държат в тила, докато Онбекенд вършее на воля, а после ще уредят смъртта му по правдоподобен начин и ще оставят на ССР да навърже пъзела. А с малко повече усилия и късмет дори биха могли да нагласят нещата така, че глупаците от ССР сами да го намерят и убият. Проявилите се щели получат медали и случаят бързо-бързо щял да бъде закрит. В края на краищата с генетични следи не се спори, а чудовището вече щяло да е отстреляно и да лежи мъртво в прахта.
Нортън погледна брат си и не успя да определи емоцията, която се надигна в гърдите му. Надяваше се да е съчувствие.
— Нищо чудно, че Ортис е платил известна сума в началото, Джеф — каза той. — Нуждаел се е от време да организира всичко. Трябвало е да върне Мерин на Земята, преди Онбекенд да се хване на работа.
— А Онбекенд се е прехвърлил през границата в Тексас и е започнал с Танака — каза Марсалис и кимна. — Можело е да спре дотам, ако е знаел, че е уцелил в десетката още от първия път. Само че не е знаел, а дори да беше изтръгнал истината от Танака, навярно не би рискувал да му повярва. Така или иначе, продължава по план. Избива набелязаните цели в Републиката, защото там е най-лесно — недофинансирани полицейски управления, скапани инфотехнологии, най-високото ниво на тежки престъпления в света и огромна в процентното си изражение нисша прослойка, в чиито среди да изчезне. Връща се в Ръба чак когато е приключил с лесната част, и продължава на по-ниска скорост, защото трябва да се съобразява с тамошните служби за сигурност. Елиминира Джаспър Уитлокс и Лола Монтес, остават му само още неколцина, когато…
И двамата се обърнаха към Джеф Нортън.
— Какво стана? — попита тихо Марсалис. — Уплашил си се и си решил да подхванеш двойна игра? Решил си, че Ортис те е разкрил, че е разбрал за твоята роля в изнудването? Уплашил си се, че последният куршум на Онбекенд ще е за теб?
— Не!
— Не ме лъжи, по дяволите.
— Тогава какво беше онова в Ню Йорк? — Нортън впери поглед в лицето на брат си. — Някой е платил Ортис да бъде убит. Със сигурност не е бил Танака, защото по онова време вече беше мъртъв. Оставаш, само ти, Джеф.
Джеф погледна встрани и измърмори:
— Идеята беше на Танака. Неговата застраховка живот. Объркаше ли се нещо, трябваше да звънна на един номер в Хюстън, ако на него не му е останало време сам да се погрижи за това, преди да си плюе на петите. Или ако… ако му се случи нещо. Беше им платил предварително, аз трябваше само да се обадя.