Жената в бяло

— Запазете придобитото — казах аз. (Лицето му незабавно отново се просветли и очите му се отвориха в още по-голяма почуда.) — Не съм дошъл тук, за да се пазаря за парите, с които е платена цената на отвратителното престъпление…

— Кротко, мистър Хартрайт. Вашите морални брътвежи имат отлично въздействие в Англия — запазете ги за себе си и за сънародниците си, ако обичате. Десетте хиляди лири бяха завещани на моята прекрасна съпруга от покойния мистър Феърли. Разгледайте въпроса в тази светлина и аз ще го обсъдя с вас, ако желаете. Но за човек с моите чувства темата е осъдително долна. Предпочитам да я отмина. Приканвам ви да продължим обсъждането на вашите условия. Какво искате?

— На първо място, искам пълно признание за съзаклятието, написано и подписано от вас в мое присъствие.

Пръстът му отново се вдигна.

— Едно! — отбеляза той съсредоточено като делови човек.

— На второ място, искам явно доказателство, което да не почива на вашите лични тържествени уверения, за датата на заминаването на моята съпруга от Блакуотър Парк за Лондон.

— Така! Така! Напипвате слабото място, както виждам — посочи той спокойно. — Друго има ли?

— Засега не.

— Добре! Поставихте условията си; сега чуйте моите. Отговорността, която ще поема, признавайки това, което благоволявате да наричате „съзаклятие“, като цяло е може би по-малка от отговорността да ви просна мъртъв на килима. Да кажем, че приемам предложението, ако изпълните моите искания. Изявлението, което ви трябва, ще бъде написано и явното доказателство ще бъде предоставено. Предполагам, че за вас ще бъде доказателство писмото на моя покоен, непрежалим приятел, осведомяващо ме за деня и часа на пристигането на съпругата му в Лондон, написано, подписано и датирано от самия него? Мога да ви го дам. Мога също да ви изпратя при човека, от когото наех каретата, за да прибера моята гостенка от гарата в деня, когато тя пристигна; книгата му за поръчки ще ви помогне да уточните датата дори ако кочияшът, който ме откара, се окаже безполезен. Това са нещата, които мога да направя и ще ги направя при известни условия. Чуйте ги. Първо! Мадам Фоско и аз напускаме тази къща, когато и както пожелаем, без каквато и да е намеса от ваша страна. Второ! Оставате тук с мен до седем часа сутринта, когато ще дойде моят пълномощник да сложи в ред нещата ми. Давате му бележка до човека, в когото е запечатаното ви писмо, за да му го предаде. Чакате тук, докато пълномощникът връчи неотвореното писмо в ръцете ми и тогава ми оставяте на разположение точно половин час, за да напусна къщата, след което сте отново напълно свободен да действувате и да отидете, където пожелаете! Трето! Давате ми удовлетворението, присъщо на джентълмена, заради намесата ви в личните ми дела и заради езика, който си позволихте да използувате при този разговор. Времето и мястото — в чужбина — да определя аз в писмо, написано от мен, когато бъда в безопасност на континента, а в писмото ще има лист, отговарящ на точната дължина на шпагата ми. Това са моите условия. Кажете, приемате ли ги, или не?