Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Брис искаше да загине доблестно, но беше оставен без избор и това го глождеше.
Вратите зад него се отвориха, той се обърна и видя един гвардеец.
— Сега пък какво има? — попита кралят.
— Финад Джерун Еберикт, милорд — обяви гвардеецът.
— Да влезе.
Еберикт прекрачи прага и се поклони.
— Ваше величество, извинявам се за късното си пристигане. Имах домашни проблеми, за които трябваше да се погрижа…
— По-важни от явяването пред вашия крал ли, Финад?
— Ваше величество, в мое отсъствие са проникнали в имението ми.
— Тази вест ме натъжава.
— Значителна част от богатството ми е открадната, ваше величество.
— Безразсъдност, Джерун. Никак не е разумно да държите парите си на едно място.
— Мерките ми за сигурност бяха изключителни…
— Но недостатъчни, явно. Имате ли някакви догадки за наглия крадец?
Очите на Джерун Еберикт за миг пробягаха към Брис.
— Имам, ваше величество. Убеден съм, че скоро ще си възстановя загубите.
— Вярвам, че въпросният акт няма да се окаже прекалено кървав.
— Убеден съм, ваше величество.
— И в каква степен това ще затрудни изпълнението на задълженията ви тук в двореца, Финад?
— В никаква, ваше величество. В състояние съм да продължа командването на частта си.
— Добре. Хората ви в момента са заети с потушаването на бунтове, нали?
— Смятам да сложа край на тези бунтове, ваше величество. До тази вечер ще имате мир в Ледерас.
— Разполагате с малко време, Джерун. Тръгвайте — но внимавайте. Не искам никакви касапници.
— Разбира се, ваше величество. — Джерун Еберикт се поклони още веднъж, отдаде чест на Преда и напусна.
Вратите се затръшнаха. Езгара се обърна към Брис.
— Подгответе двеста от войниците си за разчистващи групи. До дванадесетата камбана тази нощ очаквайте поне една касапница.
— Веднага, ваше…
— Още не. Защо ви погледна Джерун, когато го попитах за крадеца, обрал имението му?
— Не знам, ваше величество. И аз се зачудих.
— Надявам се, че живеещият ви в града брат не е паднал още по-ниско.
— Не вярвам.
— Защото Джерун Еберикт е опасен враг.
Брис само кимна.
— Ваше величество — каза Преда. — Време е да се върна при армията си.
— Вървете. И нека Блудния ви докосне с милостта си.
След като Унутал се поклони и тръгна към вратата, Брис се обърна към краля:
— Моля да освободите и мен, ваше величество.
— Вървете, Защитник. След като дадете нареждания на хората си, се върнете. Отсега нататък искам да сте близо до мен.
— Да, ваше величество.
Унутал Хебаз беше спряла в коридора да го изчака.
— Той подозира Техол.
— Знам.
— Защо?
Брис поклати глава.
— Няма да е зле да го предупредиш, Брис.
— Благодаря за загрижеността, Преда.
Тя се усмихна тъжно.
— Признавам, че изпитвам известна симпатия към Техол.
— Не знаех.
— Той има нужда от охрана.
— Вече я има, Преда. Братята Шаванкрат.
Тя повдигна вежди.
— Тризнаците? Не съм ги виждала от доста време всъщност. Което означава, че си предвидил опасността от Джерун Еберикт. А това на свой ред предполага, че знаеш повече, отколкото разкри пред краля.
— Притеснението ми не беше свързано с Еберикт, Преда.
— А, разбирам. Е, трябва да уведомиш братята да са още по-бдителни, тъй като на мен едва ли ще ми е възможно.
— Съгласен съм, Преда.
Тя го погледна за миг.
— Жалко, че няма да може да си с нас на бойното поле, Брис.
— И аз съжалявам, Преда. Блудния дано да е с вас.
— Бих предпочела да е Цеда — отвърна тя и добави: — Извинявай. Знам, че ти беше приятел.
— Все още е — каза Брис.
Тя кимна и го остави. Ботушите й отекнаха по коридора.
Брис се загледа след нея.
„Само след няколко дни може би ще е мъртва.“
„И аз също.“
21.
Предателят стои в сенките на Празния трон.
Затова той е празен.