Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Разследването се базира на признанията на съветските шпиони АНТЪНИ БЛЪНТ, ДЖОН КЕЪРНКРОС и ЛИО ЛОНГ и на материалите, получени от няколко ИЗМЕННИЦИ. Основната задача на комисията е да прегледа информацията за внедрен агент, която до този момент е сочела ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. При повторното разглеждане доказателствата посочват съществуването на съветски шпионин в МИ–5, чиито действия се ръководят от ГРУ (съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ). Филби е работил в МИ–6 под ръководството на НКВД/НКГБ.
Райт усеща, че всички данни сочат към двама офицери от кариерата в МИ–5 — Греъм Мичъл и РОДЖЪР ХОЛИС. Холис е директор на МИ–5 по времето, когато е създадена Комисията Флуънси. (Той се оттегля през декември 1965 г.)
През 1965 г. комисията предава доклада си на Мартин Фърнивал Джоунс — новия директор на МИ–5, и на ДИК УАЙТ — ръководител на МИ–6. В доклада са посочени доказателства за непрекъснати вражески прониквания в МИ–5 поне до 1942 г. Предположенията за неразкрития съветски внедрен агент сочат Холис и Майкъл Ханли, по това време директор на отдел в МИ–5 и вероятен наследник на Фърнивал Джоунс. Райт разказва за реакцията на Фърнивал Джоунс следното:
Докъде ще ни доведе това, Питър — изпращаш ми доклад, в който се твърди, че предшественикът ми и доста вероятният ми наследник са шпиони. Мислил ли си за това? Не си ли преценил какво ще се случи, ако следваме препоръките в доклада? Ще ни е необходимо цяло десетилетие, за да се възстановим, дори всичко това да не се окаже истина.
Райт отговаря: „Напълно поддържам написаното, Еф Джей [Фърнивал Джоунс], не само аз, но и всички членове на работната група Флуънси. Уверявам те, че ако имаше и други заподозрени, щеше да имаш имената им.“ Фърнивал Джоунс одобрява ограничено разследване, а след него и разпит на Ханли с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Хариет, дадено му в МИ–5. Обвиненията срещу него отпадат и той продължава кариерата си в МИ–5.
Най-сетне — през 1969 г., досиетата от Флуънси са предадени в МИ–5 и разследването на Холис е одобрено. В продължение на 2 дни той е подложен на разпит от аналитици на МИ–5 (Райт също участва), които слушат и записват показанията му. Холис нито разкрива, нито признава нещо, след което досието му е затворено. (През 1981 г. министър-председателката Маргарет Тачър казва пред Камарата на общините, че след допълнителен преглед на доказателствата се е стигнало до заключението, че Холис не е шпионин.)
Комисията Флуънси оказва помощ на МИ–5 и в общи разследвания и помага в разчитането на нови съобщения на ВЕНОНА. Очевидно съществуващият съветски внедрен агент не е открит, въпреки че Райт, ЧАПМАН ПИНЧЪР и др. остават с убеждението, че Холис е съветски агент.
Комисия Четирийсет
Група към СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, която получава задачата да одобрява тайни операции, извършвани от ЦРУ.
Четирийсет е название от 70-те години за събития с непрекъснато променящи се имена. От 50-те години съществува механизъм на СНС за решения във връзка с АКТИВНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ.
Джеймс Гарднър — пенсиониран служител от Държавния департамент, офицер за свръзка в комисията от октомври 1975 г., казва пред КОМИСИЯТА ПАЙК, че през 1972 и 1974 г. са били одобрени почти 40 операции, без да са минали през Комисия Четирийсет. Според него председателят на комисията Хенри Кисинджър, съветник по въпросите на националната сигурност, а по-късно — едновременно с тази длъжност и държавен секретар предпочита да взема решения с „гласуване по телефона“, а не на събиранията. Той оприличава Комисия Четирийсет на кабинета на президента Линкълн, където е важал само един глас — на президента, а в случая — на Кисинджър. Другите членове на комисията са УИЛЯМ КОЛБИ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, Уилям Клемънтс-младши — заместник-министър на отбраната, генерал Джордж Браун — председател на Обединените началник-щабове, и Джоузеф Сискоу — заместник държавен секретар по политическите въпроси.
Гарнър — офицер от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ към Държавния департамент, твърди, че Кисинджър е единственият член на комисията, който има подробна информация за предложените активни мероприятия.
Комисия Чърч