Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Командоси в разузнаването
Вж. ТРИЙСЕТА БОЙНА ЧАСТ.
Комета
Съветски СПЪТНИК за НАБЛЮДЕНИЕ четвърто поколение. Подобреният вариант на спътниците ЗЕНИТ е снабден със соларни панели за презареждане на акумулатора, като по този начин се увеличава престоят в орбита. Според някои сведения по-късните варианти на този спътник, използван за топографски снимки, имат живот до 45 дни.
Комикси
Шпионската тема винаги е привличала създателите на комикси. Американският карикатурист Милт Каниф, който през 1934 г. започва своята поредица „Тери и пиратите“, често изправя героя си в битки срещу шпиони, предимно „япита“ (думата японци рядко се появява в поредицата). През 1947 г. Каниф въвежда нов герой за читателите на вестници: Стивън Кениън, изобретателен офицер от американските военновъздушни сили, който се бори с шпиони — сега вече „коми“ (комунисти). Според официалното досие в американските военновъздушни сили Кениън, който печели първите си нашивки на летец през 1942 г., е работил срещу руски и китайски РАЗУЗНАВАЧИ до пенсионирането си през 1989 г.
На тази тема е посветена и серията комикси „Шпионин срещу шпионин“, създадена от художник с псевдоним Ел Мундо. Работил като политически карикатурист в Куба, през 1960 г. той избягва от режима на Кастро и година по-късно започва простичката поредица МАД, в която Черният и Белият шпионин са в непрекъснат, безкраен и твърде комичен двубой. Появява се и жена — Сивият шпионин, и серията е преименувана „Шпионин срещу шпионин срещу шпионин“. Обикновено в такива серии се прибавя и сексуална сюжетна линия. Тя — Сивият шпионин, винаги побеждава и Черния, и Белия шпионин.
Шпионажът често е обект и на хумора, като например в комикса „Крок“ на Рекън иУайлдър.
Комисия 5412
Консултативен съвет, създаден през 1955 г. към американския СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, за да утвърждава от името на Белия дом най-важните или особено секретните активни мероприятия. В комисията участват АЛЪН ДЪЛЕС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, и представители на президента Айзенхауер, Държавния департамент и Министерството на отбраната.
Комисия 5412, по-късно наречена Специална група, се занимава предимно с проучване на тайните операции, които биха могли да предизвикат политически проблеми на администрацията на президента. (Доктрината на Дълес за ОФИЦИАЛЕН ОТКАЗ е измислена именно за да облекчи нещата в подобни случаи.)
След като през 1956 г. нашумява операцията БЕРЛИНСКИ ТУНЕЛ, Айзенхауер също иска да получава директна информация за всички тайни мисии, които биха нарушили суверенитета на чужди страни.
Дълес преценява, че шпионските самолети U–2 са твърде спорни и секретни, за да бъдат представени пред Комисия 5412. Затова Майкъл Бешлос отбелязва в „Мейдей: Айзенхауер, Хрушчов и аферата U–2“ („Mayday: Eisenhower, Khrushchev and the U–2 Affair“, 1986): Айзенхауер „зае позиция като директор на проекта на U–2 — правеше значимия избор, кога, а понякога и къде трябва да прелитат самолетите“. След като самолетът U–2, пилотиран от ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС, е свален над Съветския съюз на 1 май 1960 г., вината пада върху Дълес и ЦРУ, а не върху Комисия 5412.
Комисия XYZ
Една от неофициалните групи, които частно търгуват с информация през 30-те години и подготвят Великобритания за война. Другите групи се наричат Фокус и Електра. Те са под наблюдението на УИЛЯМ СТИВЪНСЪН — доверено лице по въпросите на разузнаването на Уинстън Чърчил, който по това време все още не е на власт. По-късно Стивънсън е ръководител на мрежата на БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ в Ню Йорк.
Комисия Агранат
Израелска правителствена комисия, създадена през ноември 1973 г. — в началото на войната на Йом Кипур, за установяване „вината“ и предаване на съда на държавните чиновници, допуснали египетските сили да форсират и да прекосят Суецкия канал и да нанесат внезапен удар на Израел. Комисията носи името на председателя й Шимон Агранат — председател на израелския Върховен съд. На 2 април 1974 г. комисията публикува предварителен доклад с остра критика по адрес на АМАН (израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ) за това, че разузнаването не е в състояние навреме да съобщи за възможните военни стъпки на Египет. В доклада се препоръчва отстраняването на генерал-майор Елиаху Зейра и на трима други високопоставени сътрудници на специалните служби. Аман носи вина не само заради внезапното нападение, но и заради неуспешната контраатака на Израел на 8 октомври.