Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Щом момичето остави пособията за писане пред Коецу, той попита:
— Какво да пиша?
— Добре ще е някое стихотворение. Немерена реч също става, но мерена ще е по-добре. Господарят Карасумару е един от нашите най-прославени поети.
— Не съм сигурен, че знам как да започна. Я сега, искаме стихотворението да го убеди да ни отстъпи Йошино, нали така?
— Точно.
— Ако стиховете не са добри, няма да го накарат да си промени мнението. Добри стихове не се пишат лесно на един дъх. Защо вие не напишете първите редове, а аз ще допълня останалото?
— Хмм. Да видим какво може да се направи.
Шою взе четката и написа:
— Дотук добре — отбеляза Коецу и написа:
Шою остана извънредно доволен.
— Превъзходно! — възкликна той. — Това трябва да стигне за негово височество и благородните му придружители — „хората над облаците“. — Грижливо сгъна листа и докато го подаваше на Сумигику, строго каза: — Останалите момичета нямат, струва ми се, достолепен вид като вашия, затова ви определям за пратеник при господаря Канган. Ако не бъркам, с това име е познат той в тази сграда.
Прозвището, което значеше „Студена планинска канара“, намекваше за високото положение на господаря Карасумару.
Сумигику не се бави дълго.
— Ето, моля, отговора на господаря Канган — каза тя и почтително постави пред Шою и Коецу една пищно украсена кутия за писма.
Те погледнаха кутията, която им се стори много тържествена и после се спогледаха. Това, което започна като малка шега, започваше да приема по-сериозно измерение.
— Бога ми — заяви Шою. — Следващия път трябва да сме по-внимателни. Трябва да сме ги изненадали. Със сигурност не са можели да знаят, че тази вечер ще сме тук.
Все още с надеждата за положителен отговор, Шою отвори кутията и разгъна листа с отговора. За своя изненада, не видя нищо освен бежова хартия, без нищо написано.
Като си мислеше, че трябва да е изпуснал нещо, той се огледа за втори лист, после пак надзърна в кутията.
— Какво значи това, Сумигику?
— Нямам представа. Господарят Канган ми подаде кутията и ми каза да ви я предам.
— Той на магарета ли се опитва да ни направи? Или стихотворението ни е било прекалено умно за него и сега вдига бяло знаме, за да се предаде?
Шою имаше навика да тълкува нещата така, както му угажда, обаче този път изглежда не беше сигурен в себе си. Подаде листа на Коецу и попита:
— Как разбирате вие това?
— Смятам, че очаква от нас да го прочетем.
— Да прочетем празен лист ли?
— Явно това трябва да се тълкува някак си.
— Така ли? И какво въобще може да значи?
Коецу за миг се замисли.
— Сняг… снегът покрива всичко.
— Хмм. Може да сте прав.
— В отговор на нашата молба за черешово дръвче от Йошино това би могло да значи:
— С други думи, той ни казва, че тъй като тази вечер вали сняг, трябва да забравим за любовта, да отворим вратите и пиейки да се наслаждаваме на гледката. Или поне такова е моето тълкуване.
— Колко неприятно! — възкликна с негодувание Шою. — Нямам намерение да пия като страхливец. Нито пък ще седя тук и ще мълча. Все ще намерим начин да пресадим дръвчето от Йошино в нашата стая и да се порадваме на цветовете му.
Възбуден от мисълта, той облиза устните си с език.
Коецу му подметна нещо закачливо с надеждата да го успокои, но Шою продължаваше да настоява пред момичетата да доведат Йошино и дълго време отказваше да смени темата. Макар упорството да не осигури изпълнение на неговото желание, той стана накрая забавен и момичетата се затъркаляха по пода от смях.
Мусаши тихо стана от мястото си. Избра добро време. Никой не забеляза как си тръгва.
Ехо в снега
Мусаши тръгна през множество от коридори, като се опитваше да избягва ярко осветените предни стаи. Попадна на едно тъмно помещение, в което държаха завивки и съседно — пълно с инструменти и пособия. Стените сякаш бяха пропити с възтоплата миризма на готвено, но той все още не можеше да открие кухнята.
От едната от стаите излезе някаква прислужничка и протегна ръка да му препречи пътя.
— Гостите не може да идват тук, господине — каза тя твърдо, без следа от детинската закачливост, която навярно би си придала в стаите за посетители.