Мусаши

— Няма причина да се страхуваме — увери го този. — Сигурно са от дома Йошиока. Може да нападнат мен, но против вас нямат нищо.

— Един от помощниците в работилницата каза, че същото станало преди два дни. Бил само един самурай, обаче влязъл без покана в градината и надзърнал през живия плет към чайната, в посока на онази част на къщата, където сте настанен.

— Значи съм сигурен, че са хората от Йошиока.

— И аз така мисля — съгласи се Коецу и се обърна към треперещия слуга: — Какво казаха?

— Помощниците всички си бяха тръгнали и аз се канех да затворя вратата, когато тримата самураи изведнъж ме обкръжиха. Единият — много зъл вид имаше — извади от кимоното си някакво писмо и ми каза да го предам на госта, който е отседнал тук.

— Не каза ли „Мусаши“?

— Е, по-късно спомена за Миямото Мусаши. И каза, че Мусаши гостувал тук от няколко дни.

— А ти какво каза?

— Вие заръчахте да не казваме на никого за Мусаши и затова поклатих глава и отвърнах, че тук няма човек с такова име. Той се ядоса и ме нарече лъжец, обаче един от останалите — малко по-възрастен, с доволна усмивка на лицето — го успокои и каза, че ще намерят начин да предадат писмото право на човека. Не съм сигурен какво искаше да каже, но ми прозвуча като заплаха. Отдалечиха се към онзи там ъгъл.

— Коецу, вие вървете малко пред мен — помоли Мусаши. — Не искам да ви наранят или да се замесите в нещо заради мен.

— Няма нужда да се тревожите за мен — отвърна през смях Коецу, — особено пък ако сте сигурен, че това са хора от Йошиока. Ни най-малко не ме е страх от тях. Да вървим.

След като излязоха, Коецу провря обратно глава през малкия отвор във вратата и извика:

— Майко!

— Забрави ли нещо? — попита тя.

— Не, само си помислих, ако се тревожиш за мен, бих могъл да пратя при Шою някой да му каже, че не мога да дойда тази вечер.

— О, не. Повече ме е страх, че нещо може да се случи на Мусаши. Не мисля обаче, че той ще се върне, ако се опиташ да го разубедиш. Вървете и приятно прекарване!

Коецу настигна Мусаши и докато вървяха покрай брега на реката, му каза:

— Къщата на Шою е право надолу, на пресечката между Ичиджо и Хорикава. Той сега сигурно се приготвя, така че дайте да се отбием при него. Тъкмо по път ни е.

Още беше светло и приятно да се върви покрай реката, още повече че в този час, когато всеки е зает, те двамата бяха напълно свободни.

— Чувал съм името Хайя Шою, но наистина не знам нищо за него.

— Бих се изненадал, ако не сте чувал за него. Той е много известен майстор в стихотворните надпревари.

— А! Значи е поет.

— Поет е, но естествено не си изкарва хляба с писане на стихове. Произлиза от старо семейство на киотски търговци.

— Как е получил името Хайя?

— Това е занятието му.

— Какво продава?

— Името му означава „продавач на пепел“, а той това и продава — пепел.