Гай-джин

Зад тях, незабелязан в навалицата, Тайърър чакаше Андре, коленичил, за да нагласи катарамата на обувката си; не бе разбрал, че Тайърър го гледа, и започна шепнешком разговор с японския преводач. Мъжът се поколеба, после кимна и се поклони.

— Домо.

Андре се обърна, видя как Тайърър го оглежда. За стотна от секундата се усети хванат натясно, после се усмихна и приближи към англичанина.

— Е, Филип, Мина много добре, нали? Мисля, че ти се справи отлично и със сигурност си прибавихме по някоя нашивка.

— Не аз, ти спаси положението. И моята чест, за което много ти благодаря. — Тайърър се намръщи разколебан, докато следваше колоната. — Макар че блестящо намери изход от задъненото положение, между казаното от теб на английски и казаното на японски имаше разлика, нали?

— Не чак толкова, mon ami, съвсем незначителна, не си струва да я споменаваме.

— Не мисля, че Сър Уилям ще се съгласи.

— Може би да, може би не. Може би грешиш. — Андре се засмя насила. — Не е разумно да тревожиш посланик, нали? Покритото мляко котките не го лочат.

— В повечето случаи да. Какво каза на преводача?

— Благодарих му. Mon Dieu, мехурът ми ще се пръсне, а твоят?

— Също — потвърди Тайърър, сигурен, че Андре го лъже за преводача. „А защо не? — мислеше си от новата гледна точка. — Андре е враг, ако не враг, то противник. Използва всеки нюанс, за да извлече полза и умилостиви Сьоратар, Франция и себе си. Съвсем честно. За какво ли е помолил тайно? Да предаде съобщение, да, но какво? Какво тайно съобщение? За какво бих помолил тайно аз?“ — Ти помоли за среща насаме с господаря Йоши, нали? — рискува той. — За теб и за господин Сьоратар.

Изражението на Андре Понсен не се промени, но Тайърър забеляза, че кокалчетата на дясната му ръка върху парадната сабя побеляха.

— Филип — рече му с половин уста. — Бях ти добър приятел, откакто си пристигнал, помогнах ти да започнеш да учиш японски, запознавах те с всичко тук, нали? Не ти се бъркам за тайния ти самурай Накама, макар да подочух, че имал и други имена. Не си ли…

— Какви други имена? — запита Тайърър, внезапно изнервен, без да разбира защо. — Какво знаеш за него?

Андре продължи, сякаш Тайърър не бе казал нищо:

— Не подпитвам нито теб, нито него, макар да те предупредих да внимаваш с японците, с всеки един от тях; имаше достатъчно време да ми разкажеш за него, ако искаше, като на приятел. Помни, че сме на една и съща страна, Филип, ние сме слуги, а не господари, ние сме приятели, ние сме в Япония, а тук гай-джин наистина трябва да си помагат един на друг — както аз те представих на Райко, която те заведе при Фуджико, нали? Хубаво момиче е Фуджико. Най-добре е да притежаваш малко галски реализъм, Филип, по-добре пази тайната информация за себе си, по-добре се пази от твоя Накама и помни какво съм ти казвал десетки пъти: в Япония мисли като японец.