Блудната дъщеря [bg]

— Розово-червеното ми е любимо — с надежда каза Флорентина.

— Училищните правила са повече от ясни — категорична бе мис Тредголд. — Никакво червило, никакви найлонови чорапи и никакви накити освен пръстен и часовниче.

Флорентина с нежелание се откъсна от червилата и закрачи до гувернантката си по Пето авеню към хотел „Плаза“, където баща й ги очакваше на чай в Палмовия салон. Авел се поддаде на изкушението да се върне в хотела, където бе чиракувал като младши сервитьор. И макар че разпозна единствено стария Сами, оберкелнера на Дъбовия салон, всички много добре знаеха кой е той.

След ореховките и сладоледа за Флорентина, кафето за себе си и лимонов чай с воден крес за мис Тредголд, Авел се върна на работа. Мис Тредголд направи справка с пътеводителя на Ню Йорк и заведе Флорентина на върха на Емпайър Стейт Билдинг. Когато асансьорът стигна сто и втория етаж, на Флорентина й се зави свят. И двете се разсмяха, когато се оказа, че от мъглата над Ийст Ривър не могат да видят дори сградата на Крайслер. Мис Тредголд отново провери брошурата и реши, че ще е най-добре да посетят музея „Метрополитън“. Директорът господин Франсис Хенри Тейлър наскоро се бе сдобил с голямо платно на Пабло Пикасо. Оказа се, че изработената с маслени бои картина изобразява жена с две глави и една гърда, излизаща от рамото й.

— Какво мислите за това? — попита Флорентина.

— Нищо особено — отвърна мис Тредголд. — Подозирам, че в училище е получавал същите бележки по рисуване като твоите.

Когато пътуваше някъде, на Флорентина винаги й харесваше да отсяда в някой от хотелите на баща си. Можеше да обикаля с часове и да се опитва да забележи пропуските. В края на краищата, бе посочила тя на мис Тредголд, ставаше въпрос за собствените им инвестиции. Същия ден по време на вечерята в грил-залата на нюйоркския „Барон“ Флорентина каза на баща си, че не е помислил много за магазините в хотелите.

— Че какво им е? — попита Авел просто така, без да обръща особено внимание на отговорите.

— Нищо, което да се забележи на пръв поглед — отговори Флорентина, — освен това, че изглеждат ужасно нескопосано в сравнение с истинските магазини, като онези на Пето авеню.

Авел си записа „магазини — ужасно нескопосани“ на гърба на менюто и го огради грижливо, след което каза:

— Утре няма да се върна в Чикаго с теб, Флорентина.

Момичето изведнъж млъкна.

— Появиха се някои проблеми около хотела и трябва да съм тук, докато нещата не се оправят — каза той, сякаш го бе репетирал.