Блудната дъщеря [bg]

Авел се усмихна и вдигна поглед от вестника си.

— Ако спечелиш стипендията, ще ми спестиш хиляда долара годишно — каза той. — А ако си на първо място — две хиляди.

— Да, папа, и съм намислила нещо по въпроса.

— Така ли, госпожице? И мога ли да знам какво по-точно?

— Ако спечеля стипендията, искам да инвестираш парите в акции на верига „Барон“, докато навърша двадесет и една. А ако съм първа, искам да направиш същото и за мис Тредголд.

— Мили боже, не! — Мис Тредголд чак подскочи. — Това е крайно неуместно. Господин Розновски, моля да извините дързостта на Флорентина.

— Това не е дързост, папа. Ако се класирам първа, половината от парите трябва да бъдат за мис Тредголд.

— Ако не и повече. Съгласен съм с искането ти. Но при едно условие — каза Авел и грижливо сгъна вестника.

— Какво условие? — попита Флорентина.

— Колко спестени пари имаш, госпожице?

— Триста и двадесет долара — незабавно отвърна тя.

— Добре. Ако не се класираш сред първите четирима, ще трябва да пожертваш триста и двадесет долара, за да ми помогнеш да платя таксата ти за обучение.

Флорентина се поколеба. Авел чакаше. Мис Тредголд не продума.

— Съгласна съм — каза накрая Флорентина.

— Никога през живота си не съм се обзалагала — каза мис Тредголд. — Надявам се само скъпият ми баща да не доживее да чуе това.

— Това не би трябвало да ви засяга, мис Тредголд.

— Определено ме засяга, господин Розновски. Щом детето е готово да заложи единствените си триста и двадесет долара срещу онова, което съм успяла да направя за нея, трябва да отвърна по съответния начин и да предложа същата сума за обучението й, ако не спечели стипендия.

— Браво — каза Флорентина и прегърна гувернантката си.

— Глупакът бързо се разделя с парите си — заяви мис Тредголд.

— Съгласен съм — каза Авел. — Защото загубих.

— Какво искаш да кажеш, папа? — попита Флорентина.

Авел обърна вестника и им показа написаното с малки букви заглавие — „Дъщерята на Чикагския барон на първо място за учебната стипендия“.

— Господин Розновски, знаели сте през цялото време.

— Вярно е, мис Тредголд. Но вие се оказахте по-добрият играч.

Флорентина бе на седмото небе от радост и през последните дни в средното училище бе в ролята на героинята на класа. Дори Едуард Уинчестър я поздрави.

— Да го отпразнуваме с едно питие — предложи той.

— Какво? Никога досега не съм пила — каза Флорентина.

— Значи сега е моментът — каза Едуард и я поведе към малката класна стая в крилото на момчетата.

Щом влязоха, той заключи вратата и обясни:

— За да не ни спипат. — Флорентина гледаше с възхищение и невярващо как Едуард вдигна капака на чина си и извади отвътре бутилка бира, след което я отвори с една монета. Наля в две мръсни чаши, които също се появиха от чина, и подаде едната на Флорентина.