Да играеш с огъня [bg]

Бентлито спря под голямо дърво, което бележеше началото на градчето, и Валкирия и Скълдъгъри излязоха. Бе топло и странно тихо.

— Не пеят птички — отбеляза момичето.

— Роърхейвън не вдъхновява песнопенията особено. Освен ако не са погребални.

По главната улица се разхождаха хора, които обаче се подминаваха безмълвно.

Скълдъгъри измъкна Скейпгрейс от колата и махна парцала.

— Къде да намерим Изтезанието?

— Чакай да помисля, окей? — Скейпгрейс се огледа. — Не съм се връщал от години. Тук е домът ми, знаете ли? Това е много лично преживяване.

Скълдъгъри въздъхна.

— Или започваш да ни вършиш работа, или те натъпкваме в багажника и се оправяме сами.

— Няма нужда от заплахи — раздразни се Скейпгрейс. — Бързате, схванах. Това не е извинение да ме нагрубявате в собствения ми роден град.

— Ще започнеш ли да вършиш работа?

— Да — начумери се Скейпгрейс.

— Добре.

— Не може ли поне оковите да ми махнете?

— Не.

— Дори тези около глезените? За пръв път се прибирам от двадесет години — не искам всички да мислят, че съм някакъв престъпник.

— Ти си някакъв престъпник.

— Да, ама…

— Оковите ще си стоят — приключи спора Скълдъгъри.

Скейпгрейс промърмори нещо под нос, но се подчини. Оковите му звънтяха с всяка малка стъпка, която той правеше, за да не се препъне в собствените си крака. Той ги въведе в града, странейки от главната улица.

— Къде живее той? — попита Скълдъгъри.

— Ей там. — Скейпгрейс кимна към сградата точно пред тях.

— Кръчма? — намръщи се Валкирия. — Изтезанието живее в кръчма?

— Не просто кръчма — изстреля Скейпгрейс. — Моята кръчма. Или поне беше преди да я загубя. Приех го като знак, знак да продължа, да видя какво още може да ми предложи светът. Понякога съжалявам, че съм изоставил всичко това, че съм тръгнал да се шляя сам, без близки, без семейство. Понякога съм толкова самотен…

— Сигурно е ужасно — каза Валкирия. — Е, ако не беше тръгнал да се мотаеш насам-натам и да опитваш да убиваш хора…

— Аз съм творец — гордо рече Скейпгрейс. — Когато убивам, творя с кръв и вътрешности…

Без да му обръщат внимание стигнаха до задния вход. Скълдъгъри се приведе, за да разбие ключалката.

— Танит може да я отвори с докосване — избъзика го Валкирия.

Скълдъгъри обърна бавно глава към нея и миг по-късно ключалката прещрака и вратата се открехна. Той прибра шперца в джоба си.

— Предпочитам старомодния начин.

— Само защото нямаш избор.

— Аз съм Елементал — напомни й той. — Танит е Адепт. Ще ми се да видя как тя мята огнени кълба.

— Тя няма да дойде, нали? — прокашля се Скейпгрейс. — Тази жена, Танит?