Хладна кожа [bg]

— Сутринта все още имаше един жив. Не знам как бе постигнал това, но успял да се скрие в една кабина на носа — малко помещение, разположено над водата. Можех да виждам лицето му през кръглото прозорче. Разговарях с него с викове от брега. В началото не се разбирахме: стъклото беше много дебело, можех да видя само как движи устните си. После излезе от кабината, качи се на палубата и поговорихме известно време. Горкият нещастник се беше побъркал напълно. Накрая нещо го прихвана и стреля по мен с револвер. — По лицето на Батис се изписа гадна усмивка. — Взе ме за едно от чудовищата. Както и да е, беше много лош стрелец. После се върна в кабината и остана там, в очакване на нощта. Спомням си лицето му в рамката на кръглото прозорче. Горкият идиот. Ако беше му останал малко разум в главата, щеше да запази последния куршум за себе си.

Бих могъл да отправя много укори към Батис. Но най-лошото не бяха фактите, които разказваше, а тонът. Отнасяше се към съдбата на онези нещастни португалци със студенина, която кара човек да настръхне. Без да добавя разсъждения. Преди всичко, без чувства. Върнахме се в жилището, което той обитаваше. Запозна ме с разположението и защитните тактики на редута. Съсредоточаваше силите си предимно към балкончето. Средновековните бойници бяха наблюдателни пунктове и позиции за стрелба, от които покриваше триста и шейсетте градуса на фара. Не се безпокоеше, че могат да влязат през бойниците, тъй като жабоглавците никога не биха се побрали в теснините им, а камъкът бе прекалено як, за го пробият. Ако отнякъде биха могли да форсират, това бе именно балконът. Така се обясняваха острите колове и другите укрепления по стените. Един-единствен стрелец с минимални способности би могъл да отблъсне всяка атака, колкото и интензивна и многобройна да бе тя.

— Следователно опасното за защитника е да се покаже на балкона — разсъждавах аз. — Защо просто не затворим големите прозорци с тези железни капаци, които сте добавили?

— Не след дълго ще се окаже безполезно — каза той. — Жабоглавците имат свръхчовешки сили. Постепенно ще съсипят блиндажа, а на острова няма материал, за да го възстановим. Затворен и залостен вътре, бих се превърнал в заложник на собствената си защита. Дори и да продупча бойница, ще ми липсва ъгъл за стрелба. Не. Единственият начин е да бъдат държани надалеч с пушечна стрелба.

Каза всичко това и аз нямаше как да не приема здравомислието в думите му. После слязохме до долния етаж. На яката врата беше добавил три дебели дъски. Бяха поставени хоризонтално. За да се махнат, беше нужно само да се вкарат отстрани в скалата в нарочно издълбани много дълбоки дупки. Откъм външната страна на фара Батис бе изобретил защита, която аз вече познавах.

— Катерят се като маймуни, невероятни са — каза с едва сдържано възхищение.