![Хладна кожа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/4/0/hladna-kozha-bg-download.jpg)
Хладна кожа [bg]
- Автор: Пиньоль Альберт Санчес
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545294877
- Переводчик: Мая Генова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хладна кожа [bg]». Краткое содержание книги:
Бях като замаян, оставих го да действа. Животинката гледаше в земята с кравешко равнодушие. С два пръста бъркаше в калта. Глътна един червей, без да го сдъвче. Батис влезе в къщата. Застанал на колене пред сандъка с боеприпасите, изглеждаше като пират, който се наслаждава на съкровището си. Гледката на втория ремингтон и на мунициите го правеше много щастлив.
— Хубаво нещо, да, хубаво нещо — казваше, като опипваше приклада на пушката и разбъркваше патроните, както лихвар се рови из златни монети. — Помогнете ми! — каза неочаквано. — Стъмва се. Знаете какво означава това, нали?
Батис носеше своята пушка и другия ремингтон преметнати през рамо. Всеки улови сандъка с амунициите за една от страничните дръжки. Да, падаше нощта. Той тласна домашната си любимка и тримата се впуснахме в лудешки бяг.
— Давайте, давайте — пришпорваше ме той през гората, — към фара, към фара! — И същият израз на немски: — zum Leuchtturm, zum Leuchtturm!
Но беше трудно да се координират движенията на четири крака; по едно време се спънах в един корен и мунициите се пръснаха.
— Какво, по дяволите, ви става — проклинаше ме, докато събирах патроните с шепи, — да не сте пиян?
В сандъка патроните се размесваха с мъх и кал, тичахме по-бързо, падаше нощта.
— О, Боже мой, Боже мой — шепнеше Батис и повтаряше: zum Leuchtturm, zum Leuchtturm!
Бяхме само на двайсетина метра от фара. Започнахме да се катерим с мъка по гранита пред вратата. Изведнъж:
— Стреляйте, стреляйте!
Не знаех за какво става дума.
— Глупак, зад фара!
Видях размазани сенки, един скача вляво, двама вдясно, трима, четирима. Стрелях напосоки. Чудовищата познаваха ефекта на огнестрелното оръжие и се оттеглиха, като скочиха едновременно. Батис беше поел цялата тежест на сандъка.
— Бутнете вратата, отворена е — извика.
Секунда след като затворихме вратата и сложихме резето, чудовищата вече удряха по желязото в апокалиптичен бяс. Каф се наведе над мунициите, но аз застанах между него и сандъка с патрони.
— А сега какво ви става? — протестира той. — Нападат фара, имам нужда от патроните!
— Погледнете ме в очите!
— Защо?
— Погледнете ме в очите!
— Какво искате?
— Да ме погледнете в очите.
Погледна ме. Хванах цевта на неговата пушка и я сложих на гърдите си.
— Имате ли намерение да ме убиете? Хайде. Не понасям мисълта да умра насън. Като ще ме убивате, сторете го сега. Пак ще е престъпление, но поне ще си спестите предателството.
Той пое въздух и го изпусна с гнева на човек, който не намира точните думи, за да отговори на една неясна обида. Направи рязък жест, с който ми изтръгна цевта от ръцете. Заби ми я отстрани на черепа. Беше много студена.
— Вие сте от онези, които искат да живеят вечно. Вашите добрички мама и татко не са ли ви чели Христовите слова? Не са ли ви казали, че трябва да умираме по много пъти?
Махна оръжието. Сведе очи:
— Всички ще умрем. Днес, утре, когато Провидението реши. Има по една пушка за всеки. Ако настоявате, убийте се сам.
Не очаквах, че каменните му черти ще се пропукат в подобие на усмивка. Въпреки напрегнатия момент, си позволи кратко мълчание. Докато слушахме ревовете отвън, той ме преценяваше кой го знае по какъв критерий. Накрая каза:
— Искахте да се скриете във фара — готово. Желаете да ви поздравя? Нищо не разбирате. Вие сте от онези, които се чувстват най-свободни край решетките на затвора — махна повелително с ръка. — А сега патроните. Идват жабоглавците.
Отдръпнах се, да му сторя път към онова, което търсеше. Макар да се бе натоварил със своята пушка, един ремингтон и сандъка с муниции, Батис изкачи стълбите на един дъх. Видях два празни чувала. Послужиха ми като импровизиран дюшек. Чудовищата виеха. Батис стреляше някъде отвисоко. Но моята единствена мисъл беше: спи, сега спи.
Спи.
Спи.
Спи.
6
Когато се събудих, дивно спокойствие владееше света. В някой момент от тази нощ жизнените ми функции се бяха възвърнали, както душата на Лазар се е върнала в тялото му. Навън вълните се удряха умерено в най-близките подводни скали и морските звуци въздействаха терапевтично. От легнало положение вътрешното пространство на фара създаваше впечатление едновременно за строгост и гостоприемност. От бойниците, които следваха стъпалата на извитата като охлюв стълба, се процеждаха светлинни лъчи на различни равнища. В проекцията на най-близкия видях прашинка, която се рееше безтегловна, много бавно, в нелепа и меланхолична хармония.