Изтръгнати от корен [bg]

Аз преглътнах. Тя беше права, но не можех да отговоря другояче, освен с „да“. Каша продължаваше да стиска ръката ми и двете хукнахме през селото към дома ми. Докато тичахме, я помолих:

— Би ли влязла първа, за да ги предупредиш?

И така, когато прекрачих прага, майка ми вече плачеше. Тя изобщо не забеляза роклята, само мен. Двете се свлякохме на пода сред купчина от кадифе; така ни откриха татко и братята ми, когато излязоха сънени и объркани от стаите в задната част на къщата. Плачехме заедно и си повтаряхме, че няма време за плач, докато накрая през сълзи казах на баща ми какво се каним да направим. Те веднага се завтекоха да впрегнат конете, които за щастие бяха безопасно затворени в отделна масивна конюшня до къщата ни. Възползвах се от последните мигове, за да поседна с майка ми на кухненската маса. Тя не спираше да гали лицето ми с ръце, а сълзите продължаваха да се стичат.

— Той не ме е докоснал, мамуша — успокоих я аз, без да споменавам за принц Марек. — Всичко е наред.

Тя не отговори, само отново ме погали по косата.

Баща ми надникна и каза, че са готови. Трябваше да тръгвам.

— Чакай малко — помоли майка ми и се скри в стаята. После излезе оттам с вързоп с моите дрехи и вещи. — Мислех си, че някой от Олшанка може да ти ги донесе в кулата през пролетта, заедно с налозите.

Целуна ме още веднъж и ме прегърна, после ме пусна. Наистина беше по-мъчително. Наистина.

Баща ми обиколи всички къщи в селото една по една, а братята ми скачаха и събираха до последната съчка дървата, които преди бяха докарали, и товареха тежките наръчи в колата. Когато се напълни, подкараха към кошарите и аз най-сетне видях горките животни.

Вече дори не приличаха на крави; телата им бяха подути и обезобразени, а рогата им бяха станали огромни, тежки и разкривени. Тук-там се виждаше някоя, от която като отвратителни шипове стърчаха стрели и даже копия. Нещата, които излизаха от Леса, често не можеха да бъдат убити, освен с изгаряне или обезглавяване, раните само влошаваха положението. Предните крака и гърдите на много от кравите бяха почернели от предишните огньове. Те се мятаха върху масивната дървена ограда, размахваха неестествените си рога и мучаха с дълбоките си гласове със зловещо познат звук. Група мъже и жени стояха готови да ги посрещнат с гора от вили, копия и наострени колове, с които ги избутваха назад.