47 ронини [bg]

Мика се понамръщи, като забеляза очевидния дискомфорт на Ясуно от възторжените похвали и поздравления, които получаваше. Да го види смутен беше последното нещо, което очакваше, тъй като той бе един от най-лишените от скромност хора, които познаваше. А при това, изненадващо, бе убил цилин съвсем сам.

Тя отново погледна настрани, вниманието й внезапно бе привлечено от група пострадали селяни и носачи.

— Кого търсиш? — попита баща й.

При този въпрос дъхът й секна — интуицията му я изненада, защото едва сега осъзна, че без да се замисля, се оглеждаше за един конкретен човек. Мика поклати глава и погледна надолу, неспособна да срещне погледа му.

— Никого, татко.

— Изглеждаш ми разстроена — в гласа му прозвуча загриженост.

Тя отново поклати глава, като лепна усмивка на лицето си, когато най-накрая го погледна в очите.

— Притеснявам се за приготовленията — надяваше се, че това извинение ще е достатъчно да прикрие нейната разсеяност.

— Недей — каза той с усмивка, но я хвана успокоително за ръката по начина, по който го правеше, когато тя беше дете, като влязоха в зигзагообразния отбранителен коридор, който водеше стръмно нагоре към портата на вътрешния двор.

Като минаха през портата и поеха към дворцовите сгради, го чу да въздиша доволно, когато вдигна поглед към прекрасния профил на главната кула — символ на дома му, на неговия свят — заобиколена от цъфнали черешови дървета и жилищата на най-високопоставените му самураи. От двете страни по пътя им се бяха наредили слуги и придворни, всички коленичеха и се покланяха, чакащи възможност да го поздравят или готови да изпълнят незабавно нарежданията му — каквото поиска, за да бъде всичко в задоволителен порядък, а днес и за да се подготвят за всички възможни очаквания на шогуна и неговата свита.

— Какви подаръци сме подготвили за шогуна? — попита Асано дъщеря си, когато стигнаха до вратата на покоите му.

Мика се обърна да му се усмихне, тъй като той почти я хвана още да гледа назад към портата — мислите й все така бяха насочени към ранените мъже във външния двор.

— Дузина ястреби и катана от Морей.

Баща й се замисли.

— Смяташ ли, че това е достатъчно?

Усмивката й стана по-широка и в очите й проблесна ирония.

— Ако добавим още нещо, останалите даймио може да си помислят, че се опитваш да ги надминеш.

Той се разсмя весело, с истинско облекчение.

Те влязоха в покоите му, продължавайки да обсъждат какво от списъка с приготовленията е направено и какво — не, а в това време слугите му свалиха бронята и я отнесоха да бъде почистена. Асано изглеждаше облекчен, че се отърва от нея, но бе още по-облекчен от получените отговори на въпросите му.