Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » 13-те светини [bg]
13-те светини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

13-те светини [bg]

Электронная книга - «13-те светини [bg]». Краткое содержание книги:

 СВЕТИНИТЕ Древни артефакти, криещи огромна първична и смъртоносна сила. Какво са те — пазители на света или инструменти за неговото унищожение? С жестоко убийство в Лондон започва да се разплита тайна, пазена строго над 2000 години. От десетилетия Пазителите се грижат за Светините, крият ги и най-важното — държат ги разделени, далеч една от друга. Но някой започва да избива Пазителите по изключително брутален начин. Наближава мигът, в който 13-те светини ще бъдат събрани отново заедно. Нещо, което не се е случвало повече от две хилядолетия. И което не трябва да се случи, ако искаме светът да продължи да съществува такъв, какъвто го познаваме. Свят, управляван от хората. В предсмъртното си желание една от Пазителките убеждава напълно непознатата Сара Милър да отнесе Светинята, която е пазила, на нейния племенник Оуен. Докато Сара и Оуен издирват други оцелели Пазители, те разкриват и тайната, охранявана от тях. Мистерията хвърля Сара и Оуен в бясно преследване из Англия и Уелс. Те откриват, че мечът, който е у тях, е може би последното препятствие между света на хората и неописуемия ужас. „13-те светини“ е началото на нова зашеметяваща и увлекателна сага, напрегната история за древната магия и модерното време от бестселър автора Майкъл Скот и многократно награждаваната авторка на пиеси Колет Фрийдман.
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 125
Перейти на страницу:

Сара пристъпи в коридора. Под краката й се пенеше и джвакаше някаква течност. Тя вдигна крак и го изтри в бялото стъпало. По алабастровия мрамор остана петно в наситено тъмночервено.

Смразена от страх, Сара задиша учестено. Тя се опита да се успокои, като се самоубеждаваше, че това е някаква лудория, нещо, което нейните хора бяха измислили, за да си върнат, задето покани в техния дом напълно непознат човек. Докато се опитваше да се ориентира в миризмите, тя усети, че нещо капе върху нея в бавен, монотонен ритъм. Нещо горещо и плътно. Сара погледна нагоре.

Тогава започнаха писъците.

13.

Сара садеше цветя за майка си.

Беше станала твърде рано като за събота сутрин и като за момиче в пубертета, но пък отчаяно се опитваше да угоди на постоянно нервната си майка, затова изяви желание сама да засади луковиците. Тя зарови ръце в топлата пръст и почувства с малките си пръстчета нещо необичайно мокро. Като извади ръцете си от калта, кафявата земя бе станала наситено кървавочервена. Сара внезапно падна назад и забеляза, че цялата градина е покрита с кървавочервени цветя, които се бяха смесили с части от разчлененото тяло на покойния й баща. Тя неистово се опитваше да обере крехките цветя, да събере разкъсаното му тяло, но венчелистчетата се разпаднаха като разкъсани парцали кожа, които разкриваха бледа мокра плът, подаваща се отдолу, от ръцете й капеше кръв и чертаеше причудливи орнаменти, напомнящи йероглифи…

Навсякъде около нея цъфтяха цветя, кое от кое по-противно, всичките до едно кървавочервени, нашарени с матовобяло.

Имаше кръв.

Толкова много кръв.

Тя никога не беше виждала толкова много…

14.

— Госпожо Милър?… Госпожо Милър?… Сара?

Гласът беше мъжки. Ведър и жизнерадостен. По-възрастен, отколкото гласа на брат й… светла коса, почерняла от кръв… но по-млад, отколкото на Джеймс… сини очи, излезли от орбитите…

Сара Милър се изправи с писък, който раздра гърлото й. Тя не преставаше да пищи, като поемаше дъх на нервни пресекулки, кръвта блъскаше в слепоочията й, усещаше метален вкус в устата си, същата метална миризма на кръв, с която бе пропита цялата къща.

Край нея се чуваха гласове, някакви официално изглеждащи хора с бели сака, угрижени лица, ярки светлини. Сара едва-едва си даваше сметка за тях. Ръката й запари, сякаш нещо я ужили, тя погледна надолу и видя как една от фигурите с бели сака забожда игла в ръката й.

Сара не си даваше сметка за тях, съзнанието й се изпълваше само с тъмните образи, ужасното видение, как майка й, разрязана на верев, лежи просната през кухненската маса, малкия Фреди пребит и заклан на стълбите, Мартин, който виси от полилея във фоайето… и Джеймс, Боже мой, какво бяха сторили с Джеймс? Имаше толкова много кръв. Толкова много кръв… Тя през живота си не беше виждала толкова много кръв…

Точно тогава иглата свърши вълшебната си работа и Сара заспа.

Четвъртък, 29-ти октомври

15.

— Как се чувствате?

Лицето над нея се избистри, някакъв добросъвестен младеж с усмивка, в която личеше не само професионалната загриженост, но и нещо друго.

Очите на Сара бавно фокусираха и проследиха младежа, облечен в синя медицинска униформа. След като младежът обиколи леглото, тя постепенно осъзна къде се намира. Беше в болница, в отделна стая. Навярно е станала някаква злополука, но тя не помнеше нищо. Не изпитваше някакви болки, по нея нямаше тръбички, нямаше и пластири.

Сара облиза сухите си напукани устни. „Какво се е случило?“, опита се да изрече тя, но от устата й излезе само скърцащ шепот.

— Ще се оправите — успокои я младежът, без да отговори на въпроса й, вместо това й подаде чаша вода със сламка. Тя благодарно отпи, докато той вдигна лявата й ръка и й нахлузи ръкав за мерене на кръвно налягане. Като свърши с измерването на температурата и кръвното налягане, той вдигна таблата на леглото и й помогна да седне.

— Какво се е случило?

Пак без да й отговаря, той каза:

— Дошли са едни хора, които искат да говорят с вас. Смятате ли, че сте в състояние да говорите с тях?

Сара се помъчи да стане, но младежът я бутна леко да се облегне на възглавниците.

— От колко време съм тук? — попита Сара.

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)