Двойният мъртвец [bg]

— Знаеш ли, че изобщо не си спомням какво съм искал да ти кажа.

Веднага след това си прехапа устните, защото беше направил голяма глупост. Дори и да беше на десет хиляди километра разстояние и по телефона, Ливия веднага щеше да разбере по тембъра на гласа му, че й разправя небивалици.

— Салво, дори не се опитвай. Хайде, казвай.

В десетте минути, през които говори, на Монталбано му се струваше, че върви по минирано поле. Ливия нито веднъж не го прекъсна, не направи никакъв коментар.

— … и затова колегата ми Ригучо е убеден, че това е било фамилно присъединяване, както той го нарича, с щастлив край — завърши, попивайки потта си.

Дори и щастливият край не подтикна Ливия да реагира. Комисарят се притесни.

— Ливия, там ли си още?

— Да. Размишлявам.

Тонът й беше твърд, а в гласа й нямаше никаква нотка на колебание.

— Върху какво? Няма нищо, за което да размишляваш, това е само една маловажна историйка.

— Не говори глупости. Разбрах и защо предпочиташе да го разкажеш в мое присъствие.

— Какви мисли ти минават през главата, аз не…

— Няма значение.

Монталбано не каза нищо повече.

— Разбира се, че е странно — продължи след малко Ливия.

— Кое?

— На теб нормално ли ти се струва?

— Ако не ми кажеш какво, как да ти отговоря?!

— Поведението на детето.

— Странно ли ти се стори?

— Разбира се. Защо е опитало да избяга?

— Ливия, опитай да си дадеш сметка за ситуацията! Това дете със сигурност трябва да е било обзето от паника.

— Не мисля.

— И защо?

— Защото обзетото от паника дете, ако майка му е наблизо, се вкопчва в полата й с всички сили, както ми каза, че са правели останалите две по-малки деца.

„Вярно е“ — каза си наум комисарят.

— Когато се е предало — продължи Ливия, — не се е предало на врага, който в случая си бил ти в онзи момент, но пред обстоятелствата. Дало си е ясна сметка, че няма повече пътища за бягство. Каква ти паника!

— Обясни ми — каза Монталбано. — Всъщност предполагаш, че това дете се е възползвало от ситуацията, за да избяга от майка си и братята си?

— Ако нещата стоят по начина, по който ти ми ги представи, мисля, че е точно така.

— Ама защо?

— Това не го знам. Може би не е искало да види отново баща си. Това би могло да е логичното обяснение.

— И предпочита да се впусне в приключения в непозната страна, без да знае местния език, без пукната пара, без подкрепа, без нищо? Детето беше само на около шест години.

— Салво, щеше да имаш право, ако се отнасяше за някое от нашите деца, но онези там… Те изглеждат на шест години, но жизненият им опит е вече на зрели мъже. Бързо се пораства сред глад, война, масови убийства, смърт и страх.

„Може би и това е вярно“ — каза си пак наум Монталбано.