![Невидим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/2/nevidim-bg-download.jpg)
Невидим [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Эллис Дэвид
- Серия: Невидим #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-448-0
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидим [bg]». Краткое содержание книги:
Реджиналд Трагър, наречен от пресата в Портланд Фреди Мачетето, беше безработен бояджия, който загубил жилището си и очевидно превъртял. Тръгнал на поход, който включваше пет или шест жертви — не си спомням точния им брой. След това се оказа, че преди време е страдал от душевно заболяване и е бил осъждан за опит за изнасилване.
— Той сам ли си измисли това име? — пита Софи. — Оставяше бележки или нещо подобно? Търсеше ли известност? — Не можех да преценя дали флиртува с Букс, или това е професионално любопитство и тя се опитва да натрупа колкото може повече знания. Въпросът е следният: защо ме е грижа?
Букс клати глава.
— Реджи Трагър не беше в състояние да оставя бележки или да търси слава. Той беше душевноболен, класически случай на садистичен сексуален психопат. Пребиваше жените, обезглавяваше ги и извършваше сексуален акт с тях.
Софи подскача.
— В този ред?
— О, да. Извършвал е сексуален акт с обезглавени трупове. Да, този тип беше истинско чудовище.
— Какъв точно секс… Няма значение — казва Софи. — Не ми трябва да знам.
— Не, определено не ти трябва да знаеш.
Аз обаче знам. Вероятно съм единственият човек извън екипа, заловил чудовището, който знае. Подробностите така и не бяха обявени публично, а процесът на Реджи Трагър още не се е състоял, така че в момента това е класифицирана информация.
Сексуалният акт беше вагинално изнасилване. Само че той не беше използвал пениса си. Беше използвал мачете. Острието прониквало право през матката и дебелото черво и излизало през задните им части. Единствената нищожна утеха е, че вече били мъртви, обезглавени.
Букс отпива с наслада от бирата си с карамелен цвят. Вероятно не може да се сдържи да не се радва на вниманието. Не го виня. Ако ще напускаш Бюрото, това е подходящ последен случай.
Отпивам от водата си, тъй като не съм в разположение на духа за алкохол, и оставям Букс да се полюбува на славата си за малко. Въпреки че явно не се вълнува много от това, защото забелязвам, че ме поглежда, щом се обръщам към него.
— Еми иска да говорим за нашия случай — обявява той. — Е, откъде да започнем?
— От твоята характеристика — казвам. — Искам да чуя твоя профил на нашия субект.
28
Букс отпива още веднъж от бирата си и млясва с устни.
— Не мога да го направя — отговаря той за пореден път. Под пореден път имам предвид, че ми казва това всеки ден, откакто го замесих в този случай. Той се обръща към ученичката Софи. — Преди да успеете да създадете надежден профил, очевидно трябва да сте установили извършването…
— … на престъпление — довършвам вместо него. — И все пак, Букс, нека предположим, че това са убийства. Убийства чрез палежи. Какъв е твоят профил? Знам, че имаш такъв.
Той не възразява срещу това и отново се обръща към Софи.
— Създаването на профили е изкуство, не наука — заявява. — Не е като да въведеш фактите в машина и да получиш профил. Необходимо е да се извърши много старателна оценка на местопрестъплението, ако е възможно да се разпитат жертвите. Ние не сме направили нито едно от тези неща. Дори и да бяхме, пак щяхме да бъдем доста далеч.
— И профилът ти на Реджи Трагър ли беше далеч? Фреди Мачетето? — пита Софи или по-скоро гука. Ако се приближи още малко до Букс, и аз ще си намеря някое мачете.
— Всъщност това е доста добър пример, Софи — отвръща той, сякаш е готов да я потупа по главата. Не е сляп. Може да оцени кукленската ѝ красота и да забележи начина, по който го гледа. — Имахме възможността да анализираме местопрестъпленията и жертвите. Бяхме наясно, че не е планирал престъпленията; не влагаше особено внимание или логика при избора на жертвите си; не правеше опит да прикрие или промени по някакъв начин местопрестъплението. Жертвите му бяха жестоко осакатени, подложени на сексуални извращения и обезглавени. Всички бяха бели, малко над двайсетте и с руси коси. Тези неща ни позволиха да изградим профил. Вярвахме, че той е класически случай на дезорганизиран убиец, страдащ от душевно заболяване. Беше бял мъж, около трийсетгодишен. Изпитвал трудности в общуването. Не е имал приятели, не е разговарял със съседите, не е показвал желание за социален контакт. Израснал е в семейство със сурова дисциплина, вероятно наложена от майката. Надали се е радвал на популярност в гимназията. Не е имал значими връзки с жени и по всяка вероятност е бил импотентен. Бил е безработен или се е занимавал с физически труд. Наскоро е преживял нещо травмиращо като уволнение или раздяла с жена. Бил е преследван от фантазии за насилие над жени, които не е можел да контролира. Живеел е приблизително в радиус от два километра и половина от жертвите. Освен това вероятно малкото му име не е било Фреди.