Несправедливост за всички [bg]

— Какво те караш да мислиш, че е бил извратеняк?

— Нещата, които е казвал и вършил през годините, поведението му. Вечно говореше как стоял буден до три-четири сутринта и четял правни документи по интернет. Използваше го като оправдание за мрачното си настроение. Но след като не знаеше чак толкова много за правото, значи е лъгал или просто е бил адски тъп. Освен това винаги проявяваше снизходителност при съденето на сексуални престъпници. Миналата седмица освободи един педофил заради дребна техническа подробност.

— Чух за това — изсумтява Анита. — Един от свидетелите беше дошъл чак от Канада, нали?

— Да, от Ванкувър. Грийн го направи на глупак. Предполагам, че отново не успя да се сдържи. Но що се отнася до заподозрените, може би Грийн е изнасилил някого и жертвата е решила да си отмъсти. Или пък някой се е опитвал да го изнудва, а той се е съпротивлявал. Това убийство е лично. Пребит, обесен, изгорен. Който и да го е извършил е бил адски ядосан.

— Сещаш ли се за определен човек?

Свивам рамене.

— Както ти казах, списъкът е дълъг. Предполагам, че можеш да започнеш, като разучиш дали някой, изпратен от него в затвора, е бил освободен наскоро.

— Вече работим по въпроса. Ами Рей Милър? Колко добре го познаваше?

— Рей е мъртъв. Не мисля, че е убил съдията от гроба.

— Но съвпадението е интересно, нали? Грийн уволнява Милър, после Милър се самоубива в съдебната зала, след като се опитва да простреля Грийн. Милър е погребан вчера, а съдията е намерен тази сутрин.

— Рей Милър е покойник, Анита. Тази история приключи.

— Е, та колко добре го познаваше?

Поглеждам я и тя присвива очи. Изпробва ме.

— Извини ме, но наистина не съм в настроение да ме разиграват в момента.

— Така ли? Въпросът беше съвсем безвреден. Просто се надявах, че можеш да ми помогнеш.

Усмихвам се за миг. Анита май е първото ченге, което съм чувал да използва думата „безвреден“.

— Съжалявам — извинявам се бързо. — Муни ме тормози от час и половина. Предполагам, че съм малко чувствителен. Познавах Рей добре. Синът му и моят играха бейзбол в продължение на години. Бяхме приятели.

Анита поглежда небето.

— Идва буря — отсъжда тя. — Няма да е зле да приключим тук.

Проследявам погледа й по посока на черните облаци над планината. Движат се бързо към нас. Новопоникналите листа на дърветата в планината блестят в златисто на фона на мрачното небе. Вятърът се засилва и пъхвам ръце в джобовете си.

— На колко години е синът на Милър? — пита Анита.

— Поредният безвреден въпрос?

— Дефинирай го както си искаш.

Свеждам очи надолу и разривам земята с обувката си. Осъзнавам, че Томи вероятно е един от заподозрените, но не мога да приема мисълта, че той е способен да убие някого, дори съдията. Мога да спомена на Анита как го намерих заспал на канапето по-рано, но знам, че ако го направя, аз и синът ми ще бъдем замесени в разследване на убийство. ФБР сигурно ще иска да говори и с Каролайн и Лили. Агентите ще ни разделят и разпитват. Всеки, който откаже да говори с тях, ще бъде смятан за заподозрян. А ако в историите ни има и най-дребна разлика, си помислят, че лъжем.