Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
Девин мълчаливо я прецени с поглед. Познаваше я от три години, бе се възхищавал от външността й, бе разговарял няколко пъти с нея в кафенето и на улицата. Сега разбираше какво бе привлякло брат му към нея. Смелостта, здравия разум, съчувствието.
Зачуди се дали Рейф си дава сметка до каква степен това съчетание би могло да промени живота му.
— Заповядай, седни — рече Девин. — Ще ти обясня какво да направиш.
Пета глава
В понеделник сутринта Рийгън стана рано и весело си затананика. Само след няколко часа в къщата на хълма щяха да бъдат доставени първите мебели. Щом си получеше парите за тях, веднага щеше да се втурне към търга в Пенсилвания, обявен за същия следобед.
Щеше да си струва да затвори магазина за целия ден.
Тя приготви кафето, сложи филийките в тостера, извърна се и едва не подскочи.
— О, Конър. — Засмя се и притисна ръка към сърцето си. — Изплаши ме.
— Извинявай. — Момчето беше слабичко, бледо, с големи тъмносиви очи. Очите на майка му, помисли си Рийгън и се усмихна на детето.
— Няма нищо. Просто не знаех, че някой е станал. Твърде рано е дори за делничен ден. Искаш ли закуска?
— Не, благодаря.
Тя потисна въздишката си. Никое осемгодишно момче не биваше да бъде тъй извинително учтиво. Рийгън вдигна вежда и извади кутия с овесени ядки, които бе научила, че са любимите му. Намигна му и я разклати.
— Какво ще кажеш да ми правиш компания?
Момчето се усмихна толкова стеснително, че сърцето й се сви.
— Добре.
— Извади млякото от хладилника и го сложи на масата. — Тъй като изпита болка, щом видя с какво внимание детето изпълни тази проста задача, тя продължи бодро: — Чух по радиото, че ще вали още сняг. Сигурно ще натрупа.
Тя донесе купички и лъжици и ги подреди на масата. Когато вдигна ръка да оправи разрошената му коса, момчето застина. Рийгън не престана да се усмихва, ала прокле наум Джо Долин.
— Хващам се на бас, че утре няма да се ходи на училище.
— Аз обичам да ходя на училище — рече момчето, сетне прехапа устни.
— Аз също обичах. — Тя свали кафето си от котлона и го сложи на масата, без да престава да се усмихва. — Нямах нищо против да се появи някой и друг свободен ден, но наистина обичах да ходя на училище. Кой е любимият ти предмет?
— Английски език. Обичам да пиша разни неща.
— Наистина ли? Какви например?
— Истории. — Той отпусна рамене и сведе поглед. — Просто глупави неща.
— Хващам се на бас, че никак не са глупави. — Рийгън се надяваше, че не прави грешка, като навлиза в територия, която бе по-добре да остави за специалистите. Но чувствата просто поведоха ръката й, младата жена нежно повдигна брадичката на Конър и седна до него. — Трябва да се гордееш със себе си. Зная, че майка ти се гордее с теб. Каза ми, че си спечелил награда в часа по английски за разказчето, което си написал.
— Така ли ти каза? — Той се разкъсваше между желанието да се усмихне и изкушението да сведе отново глава. Но Рийгън бе допряла длан до бузата му. Ръката й бе толкова нежна и топла. Сълзите се затъркаляха по бузите му, преди да успее да ги спре. — Тя плаче нощем.
— Зная, миличък.
— Той винаги я биеше. Знаех. Чувах ги. Но никога нищо не направих, за да попреча. Не направих нищо, за да й помогна.
— Ти не си виновен. — Водена от инстинкта, тя го сложи в скута си и го прегърна. — Не си виновен, Конър. А и нищо не би могъл да направиш. Но сега ти, майка ти и малката ти сестричка сте в безопасност. Ще се грижите един за друг.
— Мразя го.
— Шшшт… — Поразена как едно толкова дребничко и малко момченце може да изпитва такава ярост, Рийгън притисна устни към косичката му и го залюля.
В коридора Каси отстъпи назад. Разкъсвана от противоречиви чувства, тя се поколеба за момент, притиснала ръка към устните си. Сетне се върна в малката стая да събуди Ема за училище.
Рийгън пристигна в имението на Барлоу малко преди микробуса и носачите, които бе наела. Веселият шум от строителните работи я посрещна в мига, в който отвори вратата. Нищо друго не би могло тъй да повдигне настроението й.
Навсякъде висяха найлони и брезент, паяжините и мухълът ги нямаше. Прахът, наслоен на пода, беше нов и някак чист.
Предположи, че това е като заклинание за прогонване на духове. Развеселена от тази мисъл, тя се загледа в стълбището. Изкушена да провери, пристъпи към него и започна да се изкачва.
Студът я блъсна в лицето като юмрук и я върна две крачки назад. Тя спря, вкопчила пръсти в парапета, притиснала другата си ръка към стомаха, опитваше да възстанови дишането си, секнало от ледения въздух.