Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
Не ги видях.
— Направих снимки.
Девин прокара длан по лицето си и стъпи на пода. Лекото стълкновение с Джо, докато му бе слагал белезниците, не му бяха донесли удовлетворение.
— Записах показанията й, направих снимки за доказателство, а тя седеше срещу мен и ме гледаше така, сякаш отново понасяше побоя. Един Господ знае как ще се справи, ако трябва да повтори всичко в съда.
Той се отдалечи от бюрото и приближи до прозореца, откъдето можеше да погледне града. Бе дал клетва да служи на този град, да защитава гражданите му. А не да облекчава собственото си горчиво разочарование като пребие от бой един от тях.
— Описах й обичайните процедури — продължи. — Лечение, консултации, приют. Оказах достатъчно натиск, щом тя започна да се размеква, за да подпише оплакването. Просто седеше там и плачеше, а аз се чувствах като истински негодник.
Рейф се взря в кафето си и се намръщи.
— Още ли си падаш по нея, Дев?
— Това беше в гимназията — рязко отвърна Девин.
С усилие разтвори юмрука си и се извърна към брат си.
Двамата бяха почти като близнаци. Делеше ги по-малко от година. Същата кръв, мрачен поглед, стройна фигура. Само дето очите на Девин бяха по-хладни, по-скоро с цвета на горски мъх, отколкото на нефрит. И белезите, които носеше, бяха в сърцето му.
— Разбира се, че ме е грижа за нея — рече, възвърнал спокойствието си. — По дяволите, Рейф, та ние я познаваме още от раждането й. Не можех да издържам да наблюдавам какво й причинява онзи негодник и да се чувствам безсилен да го спра. Всеки път, щом ме повикаха в дома им, тя имаше нова синина и все казваше, че се е ударила в нещо.
— Не и този път.
— Не, не и този път. Изпратих заместника си с нея да прибере децата и да вземе какъвто багаж й е нужен.
— Тя ще отседне при Рийгън Бишъп.
— Каза ми. — Той допи кафето си и си наля още. — Е, вече е направила първата крачка. Може би тя е най-трудната.
Тъй като нямаше какво повече да направи, Девин седна отново зад бюрото и подхвърли:
— Като стана дума за Рийгън Бишъп, носят се слухове, че слухтиш около нея.
— Да няма закон срещу това?
— Ако имаше, щеше да си го нарушил безброй пъти. — Девин стана отново и затършува из чекмеджето на заместник-шерифа. Измъкна две шоколадчета и хвърли едното на Рейф. — Тя не е твой тип.
— Подобрявам вкуса си.
— Време беше. — Девин отхапа от шоколада. — Сериозно ли е?
— Да закараш една жена в леглото винаги е сериозна работа.
Девин промърмори нещо в знак на съгласие, ала не се примири.
— Значи това е всичко?
— Не зная. Но имам чувството, че това ще бъде страхотно начало. — Той се извърна и се ухили на Рийгън, която тъкмо влизаше.
Тя застина, също както би сторила всяка жена, изправила се срещу двама усмихнати привлекателни мъже.
— Съжалявам, че ви прекъснах.
— Няма нищо — отвърна Девин. — Винаги се радвам да те видя.
Рейф се извърна към брат си и прегърна Рийгън през раменете.
— Заплюто — рече предупредително.
— Моля? — Рийгън отстъпи назад и зяпна от изумление. — Не те чух добре. «Заплюто» ли каза?
— Аха. — Рейф отхапа от шоколада и й предложи остатъка. Тъй като тя отблъсна ръката му, мъжът сви рамене и го дояде.
— От всички нелепи, възмутителни… Ти си голям мъж, а си застанал тук, ядеш шоколад, че и казваш: «Заплюто», сякаш аз съм последната фунийка сладолед в хладилника.
— По начина, по който аз съм възпитан, беше много важно бързо да изявиш претенциите си. — За да го докаже, той я хвана за лактите, вдигна я на пръсти и я целуна силно и продължително. — Трябва да вървя — рече и я пусна също тъй арогантно. — Ще се видим, Дев.
— Аха. — Девин с мъка потисна смеха си и прочисти гърло. Секундите минаваха, а Рийгън продължаваше да се взира във вратата, която Рейф бе затръшнал след себе си. — Искаш ли да го настигна и да го затворя в килията?
— Имаш ли гумена палка?
— Боя се, че не. Но веднъж му счупих пръста, като бяхме деца. Бих могъл пак да го направя.
— Няма нужда. — Рийгън се отърси от вцепенението. По-късно щеше сама да се справи с Рейф Макейд. — Дойдох да проверя дали си арестувал Джо Долин.
— И Рейф бе дошъл по същия повод.
— Трябваше да се досетя, че ще го направи.
— Искаш ли кафе, Рийгън?
— Не, нямам време. Исках само да се уверя, че си арестувал Джо и да те попитам дали трябва да взема някакви предохранителни мерки, тъй като Каси и децата ще отседнат при мен.