Владетелят на света
- Автор: Беляев Александр Романович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Траянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на света». Краткое содержание книги:
II. ПОБЕЖДАВА ПО-СИЛНИЯТ
В деня, когато правителството трябваше да утвърди новото акционерно дружество, което обединяваше банките на Мюнстерберг и Шумахер, Щирнер повика Зауер рано сутринта и даде нареждане:
— Продайте всички акции на Мюнстерберг и Шумахер, очистете всичко до последното листче.
— Но само за една нощ те се покачиха с двадесет и шест пункта. Получени са достоверни сведения, че утвърждаването на акционерното дружество е обезпечено. Струва ми се…
— Не се безпокойте за нищо и изпълнете точно нареждането ми. Още сега идете лично на борсата и ме уведомявайте по телефона за всичко.
Зауер сви рамене и излезе.
А след един час телефонът вече иззвъня.
— Акциите се разграбват. Непрекъснато се покачват.
— Отлично, Зауер. В колко часа е заседанието на правителството?
— В два часа след пладне.
— Ще успеете ли да продадете всички акции до това време?
— Достатъчен ми е и един час.
— Още по-добре. Телефонирайте ми след един час.
Не беше изминал и половин час, когато Зауер съобщи:
— Акциите са продадени до една. На борсата става нещо невероятно. Тълпата задръсти целия площад пред борсата. Уличното движение е преустановено. Трамваите си пробиват път много трудно, а автомобилите не могат…
— Това не ме интересува. Как са нашите акции?
— Уви, спадат.
— Великолепно. Изчакайте да спаднат още повече и тогава започнете да купувате…
— Много ли си зает, Лудвиг? — попита Елза, като влизаше в кабинета.
— …Купете всичко, което ви предлагат — продължаваше да говори по телефона Щирнер. — Обаждайте се по-често — и като се обърна към Елза, каза1: — Да, скъпа, много съм зает. Закуси сама. През целия ден и вероятно цяла нощ няма да мръдна от телефона.
Елза направи недоволен жест. Щирнер остави телефонната слушалка и се приближи до нея.
— Какво да се прави, мила, потърпи. Днес е генералното сражение. Трябва да го спечеля, а утре ти ще бъдеш некоронована кралица, в твоите ръце ще бъдат такива богатства…
— Лудвиг! — каза с упрек Елза.
— Добре, няма да говоря за това. Как е Ема? Беше ли при нея?
— Лекарят казал, че бъбреците й не са в ред — кой би могъл да помисли? — и за нея е опасно да има дете…
— Така, така — разсеяно слушаше Щирнер.
— А тя казва, че ще умре, но няма да се откаже от детето.
— Така, великолепно.
Телефонът отново иззвъня. Щирнер трепна и като целуна набързо Елза по челото, каза:
— Бъди умна, не се сърди. Когато свърши всичко това, ще идем с теб на Ривиерата. Ало! Слушам.
Елза въздъхна и: излезе.
— В дванадесет часа? Значи след един час? Още по-добре! Веднага щом научите решението на правителството, непременно ми съобщете.
Като сложи слушалката, Щирнер развълнуван закрачи из кабинета.
— Вместо в два часа правителството ще реши този въпрос в дванадесет. Значи действува! Сега вярвам в успеха си както никога. А ако победя тук, побеждавам във всичко! И Щирнер ще бъде всесилен!
Той отметна глава назад, притвори очи и замря за минута с усмивка на лицето.
— Но сега не е време да се опивам от властта. Трябва да събера всички сили за последния удар.
Щирнер влезе в стаята си и се заключи.
След един час излезе оттам уморен, пребледнял, оправи надвисналия над челото си кичур коса, отпусна се в креслото и затвори очи.
Телефонът иззвъня. Щирнер нервно скочи и сграбчи слушалката.
— Ало! Да, да, аз съм… Вие ли сте, Зауер? Обаждаше се не Зауер, а един от агентите на Щирнер, Шпилман.
— Зашеметяваща изненада! Заседанието току-що свърши. Правителството отказа да утвърди устава на акционерното дружество. Шумахер, който присъствува на заседанието, викнал в лицето на министъра: „Предател!“ Мюнстерберг получил удар и е закаран в къщи в безсъзнание.
Щирнер не го дой изслуша. Той пусна телефонната слушалка с трепереща от вълнение ръка и така силно извика: „Победа!“, че лежащият до креслото му Фалк се събуди, скочи и погледна с недоумение своя господар.
— Победа, Фалк! — И като хвърли носната си кърпа в ъгъла на кабинета, Щирнер заповяда: — Дръж!
Кучето се озова с няколко скока до кърпата, сграбчи я и я донесе на господаря си.
— Сега вече всички ще правят така! Хахаха!… — нервно се смееше Щирнер. Той вдигна кучето за предните лапи и го целуна по челото. — Но аз няма да ги целувам, Фалк, защото те са по-глупави от тебе и ме мразят. Затова пък много по-приятно ще ми бъде да ги карам да ми носят носните кърпи!
Телефонът иззвъня.
— Зауер? Да, зная вече. Шпилман ми каза. Как реагира борсата?
— Избухване на бомба би направило по-малко впечатление. Борсата се превърна в лудница.