Владетелят на света
- Автор: Беляев Александр Романович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Траянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на света». Краткое содержание книги:
Дори Зауер, който беше свикнал с главозамайващите успехи на своя приятел, бе удивен.
— Не излитате ли твърде високо, Щирнер?
— Ние живеем в света на неустойчивото равновесие, приятелю мой. За нас има само два пътя: или горе, или долу. Завъртяното колело при спиране пада. Как реагира борсата на предстоящото сливане на банките?
— За един ден акциите на Мюнстерберг и Шумахер се покачиха с петдесет пункта — отговори Зауер.
— Пратете малките посредници да закупят тия книжа.
— Вие играете на Мюнстерберг и Шумахер?
— Аз играя на Глюк. Нима още не разбирате моята игра? Купувайте, Зауер, купувайте. Колкото те са по-високо, толкова по-добре. Омръзна ми да бия дребен дивеч и искам с един удар да сложа край на цялото това борсово боричкане.
Като подписа книжата, Щирнер освободи Зауер, но после се сети за нещо и го повика.
— Зауер, научете домашните адреси на министъра на търговията и промишлеността и на министъра на финансите.
— Техните адреси можете да намерите ето в този справочник.
— Ах, да… Благодаря ви. Как мислите, Зауер, ще ни се удаде ли да ги поканим под някакъв предлог при мен?
— Не допускам.
— Те няма да удостоят с тази чест Лудвиг Щирнер. Ще видим какво ще стане след месец-два, а засега ще минем и без тази визита. Подайте ми, моля, плана на града.
Зауер го подаде.
— Благодаря ви. Вие сте свободен, Зауер.
Щирнер разгъна на масата големия план, сложи компаса и обърна плана така, че неговият север точно да съответствува на стрелката на компаса. След това щателно отбеляза с точки местата, където живееха министрите, и банката на Елза Глюк, съедини тези точки с линии и записа ъглите в бележника си.
— Така… Е, господа министри, щом планината не отива при Мохамед…
Без да се доизкаже, той влезе в своята стая, съседна на кабинета, и се заключи.
След десет минути в кабинета влезе Елза и седна в голямото кресло до писалището. Ключалката щракна и Щирнер излезе от своята стая. Елза бързо се изправи и тръгна към него с протегнати ръце. Щирнер целуна и двете ръце.
— Искал си да ме видиш, Лудвиг? Той я хвана подръка и я поведе.
— Да, мила, свърших сутрешната си работа и искам да закуся с теб в зимната градина.
Елза се зарадва.
— Ти отделяш толкова малко време за мен. Лудвиг.
— Какво да се прави, скъпа, сега се водят боеве… Знаеш ли, че твоето състояние се утрои, а след няколко дни в ръцете ти ще бъдат капиталите на всички частни банки в страната?
Те седнаха на голяма маса, подредена за закуска. Щирнер наля в чашите вино.
— Ти ще станеш кралица на борсата. Той отпи глътка.
— Впрочем никаква борса няма да има. Борсата ще бъде тук. Ако ти вече не беше моя жена, с какво удоволствие много чистокръвни принцове щяха да ти предложат ръката и сърцето си! И ако за цялото това богатство, за цялото твое могъщество имам малка вина и аз, то признай, че Щирнер не е чак такъв празен дърдорко!
— Никога не съм казвала това! — горещо възрази Елза.
— Така ли? Още по-добре. Те се чукнаха.
— Лудвиг, бих била по-щастлива, ако ти утрояваше не моето състояниие, а времето, което отделяш за мен. Ако знаеш само как ме измъчва самотата… Аз живея единствено с очакването кога ще те видя.
— Още малко търпение, скъпа моя! Ще вържа ръцете на нашите последни съперници, ще ги хвърля в нозете ти като военна плячка и тогава…
Влезе Зауер и почтително се поклони на Елза. Тя му отговори с любезно кимване на главата.
— Моля да бъда извинен, че ви безпокоя. Някакъв господин ви очаква в приемната, Щирнер, и казва, че е дошъл по неотложна работа. Много подозирам, че е агент на Шумахер. Иска да говори лично с вас.
Щирнер излезе.
— Е, как е Ема? — попита Елза.
— Благодаря ви… Всичко е наред…
— Какво ви казвах? Ето че бях права! Напразно се безпокояхте. Ема ще има дете!… Не мога да си представя. Самата тя трябва още да играе на кукли. Днес непременно ще намина към нея…
— Тя много ще се радва да ви види. Щирнер се върна.
— Не сте сгрешили, Зауер. Старата лисица Шумахер е готов да предаде своя съюзник в последната минута, стига да го приема с права на съдружник… И заплашва, и обещава всЯкакви изгоди — с една дума, пуска в действие целия си арсенал от спекулантска мъдрост.
— Какво му отговорихте?
— Казах: предайте на господин Шумахер, че не са ми нужни нито съдружници, нито гувернантки. Седнете да закусите с нас, Зауер.
Те разговаряха весело като хора, които ги свързва искрена дружба и взаимно уважение. От предишните бури не беше останала и следа.