Одисея в космоса 2061

Флойд бе направил своя избор още преди да напуснат орбитата на Земята. Маги М. беше достатъчно смела, за да опита всичко, и не се нуждаеше от насърчаване (нейният девиз „Един автор никога не бива да пропуска възможността за ново преживяване“ се беше отразил чудесно върху емоционалния й живот).

Ива Мерлин, както обикновено, държеше всички в напрежение, но Флойд бе решен да я заведе на обиколка на кометата за двама. Това беше най-малкото, което би могъл да направи, за да поддържа репутацията си; всички знаеха, че заслугата за вписването на легендарната отшелничка в списъка на пътниците отчасти беше негова, и сега се носеше шега, че те двамата имат любовна връзка. Техните най-безобидни забележки бяха с радост преиначавани от Димитри и от корабния лекар д-р Махиндран, който се преструваше, че се отнася към тях със завистливо страхопочитание.

След първоначалната досада — защото всичко това много точно напомняше за емоциите от неговата младост — Флойд се примири с шегата. Но той не знаеше какво мисли Ива по въпроса и досега му беше липсвала смелост да я попита. Дори и сега, в това компактно малко общество, където повечето тайни се разкриваха след по-малко от шест часа, тя беше запазила много от прочутата си резервираност — онова мистериозно излъчване, което беше очаровало публиката на три поколения.

Колкото до Виктор Уилис, той току-що беше открил една от онези ужасни малки подробности, които могат да провалят и най-добре скроените планове на мишките и космонавтите.

„Юнивърс“ беше снабдена с последния модел скафандри „Марк XX“, чиито стъкла на шлемовете бяха незамъгляващи се, неотразяващи и гарантираха несравнима яснота на виждане. И макар че шлемовете имаха няколко размера, Виктор Уилис не можеше да напъха главата си в нито един от тях без сериозна хирургическа намеса.