Призракът от големите плитчини
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анни Джелепова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът от големите плитчини». Краткое содержание книги:
И сега, сто години след гибелта на някогашното чудо на цивилизацията „Титаник“, стремежът да се извадят отломките му от дъното на океана е неудържим.
Този стремеж е в основата на „Призракът от големите плитчини“, едновременно социално-фантастична и реалистична книга, лишена, за щастие, от зашеметяващи технически подробности за нетърпеливо очаквания XXI век, изпълнена със спомени и препратки към нашето време. Така въпросът „Трябва ли наистина корабът да бъде изваден от морските дълбини?“ се превръща в морален проблем.
Все пак Кларк избира „Титаник“ да остане на дъното на океана, който крие изненади и провали за специалните роботи, създадени за изваждане на отломките му. Едно поредно предизвикателство към Хомо сапиенс от 2099, ако, прави уговорка Кларк, той все още е наоколо.
— Не! — извикаха двамата Крейг едновременно.
Като придоби озадачен вид.
— След всичко, което вече направихте с него? Ах този неразгадаем Запад! Все едно, тъй като сцената е нощна, ефектът ще е същият и на черно-бял филм.
— Има един чисто редакторски проблем, който не сме решили — обади се рязко Едит. — Танцовият оркестър на „Титаник“.
— Е и какво?
— Ами във филма те свирят „По-близо до теб, Боже“.
— Е?
— Това е митът… абсолютна глупост. Ролята на оркестъра е била да поддържа духа на пътниците и да не позволява да се вдига паника. Мрачният химн е последното нещо, което биха свирили. Ако биха се опитали, някой моряк е щял тутакси да ги разстреля.
Като се засмя.
— Често съм изпитвал същото желание. Но какво са свирили тогава?
— Потпури от популярни мелодии, най-вероятно завършващи с един валс, наречен „Есенна песен“.
— Разбирам. Това е историческа истина, но, за Бога, не можем да накараме „Титаник“ да потъва под звуците на валс. Ars longa, vita brevis8, както са казвали древните. В нашия случай изкуството побеждава, а животът отстъпва на заден план.
Като си погледна часовника, после един от клонингите си, който тръгна към вратата и потъна в коридора. След по-малко от минута се върна придружен от нисък, як мъж, носещ общите белези на изпълнителен директор: пътна чанта в едната ръка и куфарче на лаптоп в другата.
Като го поздрави топло:
— Много се радвам да ви видя, господин Брадли. Някой беше казал, че точността е крадец на време. Никога не бих се съгласил с него и се радвам, че и вие не приемате този принцип. Джейсън Брадли… запознайте се с Едит и Доналд Крейг.
Докато Брадли и семейство Крейг се ръкуваха с леко разсеяния вид на хора, които мислят, че се познават отнякъде, но не са съвсем сигурни, Като побърза да разпръсне съмнението:
— Джейсън е морски инженер номер едно в света…
— Разбира се! Огромният октопод…
— Кротък е като агънце, господин Крейг. Нищо особено.
— …а Едит и Доналд правят старите филми като нови и даже още по-добри. Да ви обясня защо ви събрах толкова спешно.
Брадли се усмихна:
— Не е трудно да се досетим, господин Мицумаса. Но ме интересуват подробностите.
— Не се съмнявам. Разбира се, разговорът ни е поверителен.
— Естествено.
— Първо планираме да извадим кърмата и същевременно да заснемем един наистина зрелищен телевизионен филм. След това ще превозим останките до Япония като част от постоянната морска изложба в Токио. Ще има водна площадка с видимост 360 градуса; публиката ще се поклаща в спасителни лодки край тях… представете си, чудна звездна нощ… ледено студена… ще им раздадем наметала, разбира се… така хората ще могат да видят и чуят последните минути от потъването на кораба. Ще могат да се спуснат под водата в специален съд и да разгледат кърмата през люковете на различни нива. И въпреки че ще е само една трета от целия кораб, останките са толкова огромни, че няма да може да се разгледат наведнъж. Дори при дестилираната вода, която ще се използва, видимостта ще бъде под 100 метра. Така останките от кораба ще бледнеят в далечината, а зрителите ще имат усещането, че са на дъното на Атлантическия океан.
— Звучи съвсем логично — каза Брадли. — Освен това кърмата е най-лесната за изваждане част от кораба. Тя и без това е съвсем смачкана, можем да я вдигнем на парчета от по няколкостотин тона и после да ги сглобим.
Настъпи неловко мълчание. Най-сетне Като отново се обади:
— Това няма да изглежда особено зрелищно по телевизията, нали? Плановете ни са по-амбициозни. Дори кърмата да е разбита на части, ние ще я извадим с една-единствена акция. В средата на един айсберг. Не го ли намирате ли за поетическа справедливост? Един айсберг е станал причина за потъването на „Титаник“, друг ще го извади на бял свят.
Ако Като бе очаквал да изненада посетителя си, трябваше да остане разочарован. Брадли вече беше запознат с всевъзможните планове за изваждането на „Титаник“, замисляни от творческия ум на някой мъж или жена на планетата.
— Продължете — каза той. — Нужна ви е огромна хладилна инсталация, нали?
Като се усмихна тържествуващ.
— Ни най-малко, благодарение на последните постижения в областта на физиката на твърдото тяло. Чували ли сте за ефекта на Пелтие?
— Разбира се. Охлаждането, получено при пускане на електрически ток през някои материали — не си спомням точно кои… Това е принципът, на който работят всички домашни хладилници от 2001 г. насам, когато пактовете за защита на природата забраниха всички флуоровъглероди.
8
Животът е кратък, изкуството е вечно, (лат.) — Б. пр.