Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Към десет сутринта общо шестима служители на „Коневич и сие“ лежаха в моргата: един застрелян от разстояние със снайперска карабина, един (Андрей) отблизо с пистолет, един разкъсан от ръчна граната, един (Татяна) убит от взривно устройство, един с грозно прерязано гърло и един — набожен християнин, който не пропускаше ден, без да се причести в местната църква — отровен с нафората на Светото причастие.
Шест жертви. Шест различни убийства. Всичките професионално извършени и довели до желания резултат, всичките без живи свидетели. С изключение на прерязаното гърло и отровната нафора убийците — защото очевидно бяха повече от един — бяха ударили от безопасно разстояние, анонимно и без следи. Освен куршумите и остатъци от взривно вещество криминологичните екипи не откриха никакви веществени доказателства. Парчета от взривното устройство бяха анализирани на място от ветеран сапьор. По неговите думи самоделката била толкова примитивна, че всеки идиот можел да я сглоби.
Няколко часа по-късно в офисите на „Коневич и сие“ се появиха двама специални следователи от милицията с мрачни физиономии, показаха служебните си карти и обявиха целта на посещението си. От охраната припряно ги въведоха в кабинета на Алекс, където се бяха събрали членовете на управителния съвет, видимо шокирани от случващото се. Една от директорките, Надя Лисенко, тъкмо издухваше носа си в бяла хартиена кърпичка; подпухналото й лице издаваше, че от сутринта не е спряла да плаче.
Единият от двамата следователи беше дебел и мустакат, на предпенсионна възраст, другият — кльощав и учудващо младолик; дори когато се усмихваше, лицето му оставаше мрачно. Естествено, момчетата от участъка им викаха Лаурел и Харди; приликата беше такава, че те с гордост носеха това колективно прозвище.
И двамата имаха чин лейтенант от московската милиция, с който се представиха на събралите се, и обявиха, че са дошли да обсъдят малкото, което се знае за тазсутрешното клане.
— Това е работа на мафията — заяви вместо встъпление дебелият, който се водеше и по-старши. — Тя е в дъното на всичко. Не сте единствените, мафията вилнее из цяла Москва. Само от началото на месеца имаме шейсет убийства. Шейсет! — повтори той, като завъртя с театрално отвращение кръвясалите си от пиене очи. — Като почти всички са на бизнесмени, банкери, има и един-двама репортери, които са си навирали носа където не трябва, разследвали са връзки между мафията и корумпирани политици.
Дебелият млъкна и кльощавият продължи нататък:
— При социализма в града ставаха, да кажем, три убийства месечно. Къде ти, ако се съберяха три, това се смяташе за тежък месец. Почти всеки път извършителите бяха измамени или озлобени съпрузи, които си отмъщаваха за семейни изневери, побоища, пиянски свади и прочие.
— А сега зад всички тези убийства стои мафията, така ли? — попита Алекс, който нямаше търпение да слуша лекции по криминална история. За него имаше значение единствено случилото се с неговите хора тази сутрин. А също и онова, което би могло да се случи утре. Дали убийствата бяха приключили, или убийците просто загряваха? Дали шестте жертви щяха да си останат толкова, или бройката щеше да се увеличи? Дали нямаше да се наложи да раздава на служителите си бронежилетки и да им строи бункери вместо офиси?
Двамата милиционери кимнаха мрачно и кльощавият каза:
— При социализма си имахме работа с наркотици, проституция, черна борса, ей такива неща. Капитализмът обаче създаде нови, огромни възможности за престъпна дейност. Понастоящем големите пари са във фирми като вашата. Тук вече…
— Какво искат от мен? — прекъсна го Алекс.
— Трудно е да се каже — отвърна намръщено дебелият. — Обикновено става дума за рекет. „Плати ни няколко милиона или ни дай дял от текущата печалба, и ще те оставим на мира, иначе ще избием хората ти.“ Боя се обаче, че това е оптимистичният сценарий.
Алекс помисли малко, после с неохота запита:
— А кой е песимистичният?
Беше ред на кльощавия да говори:
— Може би в конкретния случай някой, да кажем, конкурентна фирма, им плаща, за да ви унищожат. Или да ви подкопаят финансово, за да може конкуренцията да ви погълне. Така или иначе, те ще продължат да избиват хората ви, докато ви съсипят или докато приемете условията им. Тези хора са извънредно амбициозни, изобретателни и безскрупулни. — Той погледна за потвърждение към дебелия, който кимна одобрително. — Ето например — продължи кльощавият — само преди два месеца удариха една банка. Докато ония се усетят какво става, дванайсет от висшите им мениджъри бяха убити.